За кмета, пъдарите и гражданите на София

Както вече сте забелязали новият ми блог не иска да работи като хората. До 2-3 дни ще тръгне, а дотогава съм в нещо като антракт. Тъкмо подходящо време да кажа още нещо за себе си. По-точно за моята работа. Тези дни тя стана особено актуална след ред публикации във вестниците. Става дума за Столичният инспекторат и разбира се за инспекторите с много задължения и малките заплати, както отбеляза в своето фолио седмичника “Капитал” в последното си издание.

Аз съм един от тези инспектори. По-точно младши инспектор. Местоработата ми е в сградата на районната администрация — Сердика, близо до централната гара. Една голяма стая в болнично жълто, десетина бюра от 70-те години, телефони пак от това време и много хартия. Общо сме 12 човека, повечето с висше образование: биолог, икономист, социолог, журналист и.т.н. Получаваме и заплати. Моята е 298 лв. Дават ни карти за градския транспорт.

Ако не си беше отишъл социализмът със сигурност щяхме да сме на столово хранене и да си имаме канчетата. От онези, дето се пъхат едно в друго.

Когато ме питат какво работя, отговарям — градски горски. Защото ние наистина сме нещо като надзиратели. Имаме си и участъци. Моят е в Банишора и очертан от улици със славни имена — Сливница, генералите Столетов и Чернаев и подполковник Калитин. Имена тъкмо на място, тъй като в така наречените вътрешно-квартални улички аналогията с наскоро водени военни действия е напълно оправдана. Нищо, че някои от тях носят имената на китни български градове — Калофер, Карлово, Айтос, Свищов, Сливен. Картинката наистина е потресающа — рушащи се или направо изоставени къщи, изгърбена настилка, хлътнали шахти, разбити тротоари, поне по две сметища на улица и разбира се кучета. Някои от които бременни.

Отговаряме за всичко, както правилно са забелязали колегите от “Капитал” в цитираното по-горе фолио. Отговаряме за: метенето на улиците — подписваме всеки ден протоколи от името на концендента Столична община за свършената работа от концесионера фирма “Чистота”. Броим и водим на отчет съдовете за боклук /бобри и меви/. Броим кучетата, дупките, сметищата, рекламите, изоставените автомобили. Наблюдаваме инфраструктурата — шахти, осветление, парапети, течове и съответно сигнализираме в съответните фирми и докладваме в Столичния инспекторат. Събираме с камиони от тротоарите дюшеци, стари мебели и строителни отпадъци. Пишем предписания и съставяме актове за съответните нарушения на граждани и фирми по съответните наредби на общината. Разговаряме с разгневени граждани за опасни тополи, изоставени детски площадки, липсващи съдове за боклук, шумни заведения и пр. Отговаряме и за бизнеса — от кварталната бакалия до големите бензиностанции. Не забравяме и за амбулантните търговци пред Централните гробища и край Лъвов мост. Посещаваме ги често заедно с униформени полицаи. Наглеждаме и строителните обекти и проверяваме дали са добре измити гумите на камионите. Даваме дежурства, ако има сняг, даваме дежурства и да няма сняг. И.т.н. и.т.н. Както се казваше преди двайсетина години — кипи безмислен труд. Същото правят и останалите около 300 колеги в другите 24 района на столицата. Няма компютър, няма радиостанция, няма автомобили.

В София има много фирми, които изграждат и поддържат инфраструктурата. Някои са общински, други не. Някои са държавни, други още не. Някои са частни, но не съвсем. Като например БТК. Всички те /Топлофикация, ВиК, Електроразпределение, електро и автобусен транспорт, Паркинги и гаражи, Пътна сигнализация и пр. и пр./ очевидно са поверили своите отговорности на общината, респективно на инспекторите. Има и други, преди всичко частни фирми. Стотици и дори хиляди. Те си вършат работата — продават стоки на гражданите, мият им колите, захранват ги с кабелна телевизия, возят ги в маршрутки и таксита, проектират и строят кооперации, ремонтират по домовете електроинсталациите. И съответно си носят отговорността. Пред гражданите. Слава богу, тук, ние инспекторите, нямаме задължения, т.е. не сме отговорни как тези фирми обслужват гражданите.

Искам да кажа, че на общинските дружества, частна общинска собственост, само имената са им фирми. Иначе са си големи социалистически предприятия, над които трябва да има пъдар. Та този пъдар е инспектората.