Група граждани в Ритуалната зала

Опит за репортаж

И вчера мина за мен в очакване. За съжаление увисвам с анонсираната преди няколко дни тема. Проектът за закон за съдебната власт още го няма в правителствените сайтове. За това пък вечерта има дискусия за архива на Държавна сигурност. Бившата и настоящата. Ритуалната зала на община Триадица е препълнена. Виждам много хора. Повечето от тях свестни и интелигентни. Няма го Филип Димитров./??/ Но срещам Георги Констатинов и си припомняме набързо как се запознахме в Париж през пролетта на 1990 година. Сред правостоящите, зад последните редове, е и Екатерина Бончева. Предстои да излезе нейна книга за покойната Румяна Узунова и май още утре ще трябва да се отчета с няколко странички по темата. Разбира се, ще ги пусна и в блога. Ето го и Росен Елезов, чийто документален филм “Черната тетрадка” предстои да гледаме след малко. С него бяхме сценаристи на “Ето човека!”, документален филм за политическия затворник Янко Янков. През 2-3 години го въртят по Канал 1, но все не успявам да го гледам. Нищо не си спомням от филма. Самоначалните кадри, в които през февруари 1990 год. потропваме от студ пред портала на управление “Тил” ? на МВР в района на Захарна фабрика. Росен, Янко Янков, аз и снимачния екип. А трябваше да бъде повече. Може би хиляди. Защо това не стана, може би ще разкажа идната седмица. И без това сме на темата.

В суматохата ме издебва Георги Жеков. С видеоператор под ръка и неочаквания за мен въпрос: Кой спретна преврата на учредителния конгрес на Движение “Оборище” преди седем години ? Отговорям, че това са същите хора, които го направиха мандатоносител на царя, а по-късно създадоха и и “Атака”. Операторът спира камерата и Жоро приятелски ме уведомява, че това последното, за “Атака”, ще падне. Преди да седнем, Марги ми прошепва на ухото, че в залата е и Тошо Пейков. Не се обръщам, за да не повърна.

Сядаме на първия ред на последните два стола вляво. Обикновено си седя отзад и най-вече прав, но до този път решавам да си заема мястото. Редом до старите муцуни — Мишел Петков, някогашен заместник на Дертлиев и дългогодишен посланик в Испания и Тунис. От лявата му страна, пък е поостарелият, някога най-гласовит в Координационния съвет, Иван Неврокопски. Вижда ме и буквално зинва от изненада. Но не може да се сети за името ми. Няма лошо. И аз вече съм го забравил. По-късно, докато лидерът на СДС говори, често-често поглежда към нашата страна и по специално към Мишел и към бай Иван. Аз пък си мисля, че и на репресирани не случихме, но както и да е.

Дискусията открива Лъчо Тошев, но позицията на СДС, изразява, както си му е реда, неговият лидер Петър Стоянов. Цялата истина за ДС e и цялата истина за престъпленията на комунистическия режим у нас и големия грабеж по време на прехода — казва той. На същото мнение е и аудиторията, но прозвучават отделни реплики, които леко изнервят президента. Нещо от рода на — а защо не ги отворихте архивите, когато трябваше. Той отговоря, според мен уместно. С въпрос от рода на — веднъж сме сгрешили, сега втори път ли искате ? Все пак, по-добре щеше да бъде, ако бе казал едно простичко: извинявайте! От името на цялото тогавашно ръководство на управляващата партия Съюз на демократичните сили. Направи го малко по-късно Александър Йорданов. Но на него му е лесно. Каква отговорност може да носи един от видните заточеници на синята партия в качеството му на посланик в полската столица ?

И все пак, въпросът за отговорността има вече свое конкретно измерение в исторически план. И ръководството на СДС, и партията като цяло си я понесоха. Два пъти на парламентарни и два пъти на президентски избори. Остава и самите лидери да го разберат. И да си изяснят причините. В това е вторият им шанс.

Най-свястното изказване е всъщност въпрос.На Васил Кадринов, сравнително млад, интелигентен мъж, лежал в затвора през 80-те години за антидържавна дейност. Въпросът бе нещо от рода на: Е, добре, няма смисъл да се участва в комисията по отварянето на досиетата, но какви са следващите стъпки — идните месеци, до края на годината….

Въпросът не получава ясен отговор.? Но това е нормално. Не широката дискусия и препълнената зала е мястото, където се гради стратегия. Във всеки случай, по пътя към къщи, си мисля, че отново сме г р у п а г р а ж д а н и.? Както едно време. В началото на 90-те. Но винаги се започва от тук. От група, граждани. После групата се разпръсква. И вече никога няма нужда от нея.

Надявам се този път, наистина да стане така.
————————————————————————————————————

? Там, под началничеството на ген. Нанка Серкеджиев, бе архивът на ДС, преди да го преподредят и да го разпределеят по новосъздадените служби.

? С него ще ви занимавам в утрешния постинг.