Законопроект за събранията

Мотиви 

Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права, възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свързано с осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото, правото на стачка, религиозните свободи и пр.
След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година. По-късно, с приемането на Конституцията от 1991 година, правото на мирни събрания бе отделено от правото на свобода на словото и печата и бе прокламирано в отделен чл. 43. Съгласно неговата уредба гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрание и манифестации, като реда за тяхното организиране и провеждане се определя със закон. За съжаление разпоредбата на чл. 54, ал. 2 за определянето на реда и организирането на събранията и манифестациите със закон бе изтълкувано в полза на вече приет от 35-то обикновено народно събрание Закон за събранията, митингите и манифестациите. Този нормативен акт, приет без дискусия и от едно безсъмнено партийно назначено народно събрание е изцяло пропит с презумпцията за защита на обществения ред, а не за създаване на условия за гражданите с цел упражняване на тяхното право на мирни събрание. Именно по тази причина законът създава редица ограничения, които са в разрез с изискванията на Европейската конвенц
ия за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права. Неговите основни недостатъци са:
-- липса на ясно определение на правото на мирни събрания, както и диференцирането на видовете граждански прояви
-- липса на изрична защита на правото на мирно събрание на чуждестранни граждани, временно пребиваващи и чужденци, както и на непълнолетни;
-- установяване на уведомителен режим за всички събрания на открито без да се държи сметка за фактори като брой на участниците, актуалност на събитията, наличие на възможности за предварително определени места от местната власт, за които няма да е необходим уведомителен режим и др.;
-- отсъствие на детайлно уреждане на реда и организацията на провеждането на събранието, както и на правата и задълженията на организаторите;
 -- липса на уредба на начините, условията и средствата за прилагане на силата, в случаите на намеса на органите на реда, при спорни ситуации или безредици. Такава такава уредба липсва и в полицейското законодателство;
-- неясен регламент за забрана за провеждане на мирно събрание използването на формулировки, които могат да бъдат тълкувани своеволно, като например „застрашават обществения ред в съответното населено място“;
-- неефективна процедура на обжалване пред съда, когато е постановена забрана от страна на компетентния орган;
-- липса на правна уредба на така наречените спонтанни събрания.
Целта на настоящият проект за закон е преди всичко да бъдат премахнати сегашните ограничения, които възпрепятстват българските граждани да упражняват свободно това право. Заедно с това проектът прехвърля повече отговорности на местните власти, както при определянето сроковете за уведомление, така и вземане на решения в спорни ситуация преди или в хода на събранието.
Ограниченията, предвидени в този закон са в съгласие с известната формулировка от международното право, предвиждащо изключения само в „случаите, посочени в закона и които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите граждани.”
При това, за да бъде избегнато произволното тълкуване, проектът за закон кметът на съответната община да конкретизира подробно в заповедта своите мотиви и оценка на ситуацията, за да бъде приложено някоя от горните хипотези.

В духа на модерното законодателство, законопроектът определя по-широко субектът на закона с оглед на това да бъде защитено правото на мирно събрание, както на българските, така и на чуждестранните граждани, бежанците и временно пребиваващите в страната.
За първи път в този проект за закон се урежда изрично правото на непълнолетните и лица под 16 години при определени условия да упражнят правото си на мирно събрание.
В проекта е дадено определение на обобщаващото понятие събрание, както и на видовете събрания. Съобразно социалната практика, сложила се в страната през последните 20 години събранията са диференцирани като гражданско присъствие, митинг и шествие. Тази диференциация е необходима и с оглед на установяването на уведомителните режими. Така например за провеждане на шествие във всички случаи е необходимо уведомление, докато за останалите две прояви необходимостта е в зависимост от наличието на броя на участниците или от условията в местното законодателство.
За първи път в практиката у нас, проектът дава възможност на органите на местната власт:
-- да приемат срокове за уведомление в рамките на указаните в закона и съобразно специфичните условия в съответната община;
-- да определят публични места, където могат да се провеждат събрания, без да е необходимо предварително уведомление;
-- в неотложни случаи да предвиждат по-кратки срокове за уведомление;
-- да изпращат свои представители за времето на протичане на събранието.
В духа на международното законодателство също така е предвидена уредба във връзка с така наречения „контрамитинг”, т.е. случаите, когато на две събрания в непосредствена близост се прокламират противоположни и противоречащи идеи и е налице опасност от сблъсъци между участниците и нарушаване на обществения ред.
В законопроектът е уреден подробно редът и начинът на провеждане на видовете събрания.
Новост в тази уредба е защитата от произвол на добросъвестни организатори в случай на нарушения на обществения ред от страна на участниците.
За първи път в законодателството се регламентира и присъствието на органите на реда на събранието, като се забранява филмирането на без съдебно решение, както и действия, които биха могли да препятстват присъединяването на граждани към събранието.
Новост в българското законодателство е въвеждането на понятието спонтанно събрание, както и неговата уредба. В случаите, когато са налице подобни неорганизирани събрания, компетентните власти и органите на реда са длъжни да осигурят условия за мирно протичане на събранието, ако участниците му спазват условията на закона. Установяването на забрана за провеждане на събрание на граждани е регламентирано в съответния раздел на закона. Случаите на забрана са сведени до два: технически и забрана във връзка с някое от ограниченията, установени в чл.2 на закона и предвидени в международното право. Изисква се яснотото излагане на кметът на общината в заповедта за забрана за провеждане на събранието или за неговото предсрочно прекратяване. Също така са посочените оптималните срокове, в които тя трябва да бъде връчена на организаторите и публично оповестена..
С оглед на редица натрупали се прецеденти с прекратяване на митинги и събрания и прилагане на сила от страна на органите на реда, в закона се предвижда специална уредба за предсрочно прекратяване на събрание и евентуална намеса на органите на реда. Изрично са изредени случаите, в които компетентният орган може да да издаде заповед за прекратяване на събранието, като е постановено, че прекратяването е крайна мярка. При един от най-спорните моменти, свързани със заплахи за обществения ред е използвана формулировката от законодателството на САЩ „При явна и непосредствена угроза за обществения ред....”. Извън случаите, свързани с явна и непосредствена угроза за обществения ред, законът предвижда ефективна процедура за обжалване от страна на организаторите.
В случаите на намеса на органите на реда и прилагането на сила, уредбата е в съгласие с международното право, изискващо съответното предупреждение към участниците, забрана за обкръжаване, съобразяване с отговорността и степента на съпротива на участниците.
В преходните и заключителните разпоредби, законът внася допълнителна алинея към чл. 72 а, от Закона за МВР, предвиждаща приемане на специална наредба на министерството за реда и начините за употреба на физическа сила и помощни средства при евентуална намеса на органите на реда, произтичаща от уредбата на закона. Същото така се извършват промени в чл. 174а от Наказателния кодекс, които конкретизират деецът -- длъжностно лице или пък лицето, определено като отговорно за провеждане на събрането. Понятието "организатори" е заменено с понятието "отговорник", което изяснено в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Целта е да бъдат премахната хипотезата,  при която която под ударите на закона могат да попаднат групи граждани в качеството им на физически лица или пък членовете на ръководния орган на съответната неправителствена организация, заявила провеждането на събранието.
В заключение би могло да се каже, че с приемането на този закон страната ще се съобрази в пълна степен с изискванията на международното прави и ще отговори на европейските изисквания за защита на правота на гражданите на мирни събрания.