Лошия - с бюлетината по главата

Ако не от криминалистиката, сигурно от филмите знаете, че много често убиецът вместо да се покрие след престъплението прави точно обратното – обръща се към медиите, търси полицейските инспектори, води задушевни разговори с тях. Така е. В чисто психологически план,< престъпникът има нужда да разкрие механизмите на престъплението и да се изповяда. По-възможност публично. Дори поемайки в някаква степен риска да бъде разкрит. Такъв е и случаят с Меди Доганов. Публичните му признания и разговорите с медиите не са от вчера. Наглите реплики за обръчите от фирми, за летящата чиния, а сега и за разпределител на финансите на държавата са предизвикателство не към полицията и правосъдието, а към обществото. И дори не към него като цяло, а към една част от него, която доброволно и дори героично продължава да твърди, че в политиката и в живота има морал. Да, Меди, разговаря именно с тези българи. Той предизвиква именно тях и тръпне в извратено сладостратие, че може да споделя и разкрива, без бъде заловен и наказан. И то в дни на предизборна кампания, т.е. във време, когато обществото е с изострени сетива и всяка дума оттеква по четири краища на страната. Говори ли ви нещо това ? Сигурно. Много отдавна вече сте наясно, че властта е най-сигурното укритие за­ злодеите. Укритие, високо непристъпно, защото е бетонирано от нашите бюлетини. А когато властта може да бъде укритие, когато от там всекидневно се усмихват и плезят чудовища, значи въпросът не е до Меди.

Ето защо—затворете слушалката. Прекъснете връзката. Отнемете му възможността да издевателства, изливайки пред вас дребната си душица. Не влизайте в криминалния сюжет. По-добре си пуснете някой древен уестърн с Дон Форд или Грегъри Пек и гледайте какво правят хората в градчето, в което безчинства бандата на лошите. Излизат на улицата нали ?

Е, в нашият случай е далеч по-приемливо и цивилизовано: на 5 юли лошия с бюлетината по главата, както е казал поетът.

Пък после ще мислим как да си подреждаме селцето.