В края на миналата седмица, една сутрин седнах за няколко часа на една от банките в 252 аудитория на Софийския университет. На конференция, организирана от Сдружението за християнска апологетика “Харта”. Темата: Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”. Беше удоволствие човек да чуе встъпителната лекция на д-р Брус Литъл.? По две причини: професионалният начин на организиране и поднасяне на темата и жизнеутвърждаващия мотив, характерен не само за баптизма, но изобщо за протестантството.
Последва лекцията на д-р Николай Михайлов ? за злото в политиката. И макар удоволствието да бе отново налице, не мога да не отбележа контрастът. Блестящият хумор и безпощадната дисекция на политиката изобщо, в частност и на българската действителност само смекчиха донякъде особения славянски поглед върху нещата. С други думи докторът спря до Макиавели и raison d`etat. Въплътената в начина на живот и правеното на политика естественоправната доктрина и странният за Европа идеализъм в политиката на Америка остана встрани от неговия поглед. По тази причина въпросите на студентите, преобладаващи в аудитория, бяха с лек привкус на отчаяние. На един от тях, отнасящ се до до това какво да се прави от тук нататък, докторът отговори доста радикално, а именно — необходимо е да се подмени целия политически елит.
Сега се питам: защо ? Защо е необходима смяна на политическия елит у нас ? Нима в някаква степен тя вече не е състояла ? Видяхме я в по-малка степен в БСП в средата на 90-те, видяхме я и в СДС през 1997 година. Виждаме днес и резултатът. Ето защо, мисля си, че към всеки призив на смяна на елита, непременно трябва да съществува и второто — в името на какво ? Т.е. каква да бъде мисията на новия елит. Да управлява по-добре ? Или пък да промени правилата на управление, т.е. да се пребори за реформиране на политическата система и съответно за връщане на гражданите в управлението. Продължавам да мисля, че въпросът за мисията на новото поколение политици в България е малко неудобен. За една част /добронамерената част/ от днешния политически елит. Защото поставя под съмнение извършеното досега.
И така се връщам към началото на моя блог, т.е. от там, откъдето започнах. Решима ли е дяволската дилема ? Т.е. как от една страна десницата и новото поколение политици да пледира за добро управление, а от друга да страна за промяна на статуквото, политическата система, т.е. контекста, в който действа тя самата. И възможно ли е това, което не се случи в началото на 90-те, да стане днес. И най-важното — без стълпотворението на хората по улиците.
Но това е тема, която смятам да продължа непосредствено след изборите.
----------------------------
? Професор по философия на регилията в Югоизточната баптистка богословска семинария в Съединените американски щати.
? Народен представител от ДСБ