Странната коалиция І

Случайност и закономерност или в какво вярват десните лидери

Наричам така трите партии, измъдрили заповедта за уволнение на правителството не заради техните доста различни профили. Или пък направо несъвместимост – например между ДСБ и ГЕРБ. Странно е, защото едва ли някой е наясно какво друго обединява трите партии освен общото мнение, че правителството управлява некомпетентно,  произвежда корупция и подлага на риск членството ни в ЕС.

Вярвам ще се съгласите, че това не е достатъчно. Или по-точно – вече не е достатъчно. Само след няколко месеца ще станат 19 години откакто в България има опозиция и не е трудно човек да направи сметка колко от тези години тя е била на власт. Малко повече от пет. През останалото време под една или друга форма бившите комунисти не са слизали от властта.  Ще се наеме ли днес някой да твърди, че това е случайно и съответно въпрос на стечения на обстоятелства ? Не вярвам.

И понеже не вярвам в случайните неща, в случайно оцелялата бивша комунистическа партия в България, в случайно проруската политика на управляващата коалиция, в случайно организиращата се престъпност и в случайната корупция, в случайно губещите позиции десни партии аз ги питам: как така периодично и закономерно България зацикля. Как така, когато има правителство на ОДС има гражданско общество, а когато няма дясно управление – няма гражданско общество?  Как така, когато ОДС назначи Филчев на поста главен прокурор прокурорите бяха добри, а днес когато Първанов контролира магистратите – те са лоши и корумпирани ?  Как така когато на „Раковска” 134 се одобряват правителствените решения и законопроектите е добре, а когато това става на „Позитано” 20 е лошо. Как така наистина ?  Как така вече с днешна дата при избора си за председател Пламен Юруков ще заяви, че мисията на СДС е да промени политическата система, а днес се оказва,  че ни трябват едни предсрочни избори, една победа и едно правителство, за да сложим ред в България. Как така Иван Костов казва „фасадна демокрация”, а днес разбирам, че тази фасада трябва просто да се лъсне с едно алтернативно управление ?

Какъв наистина може да бъде отговорът ? Освен, че в десните партии по една или друга причина твърдо вярват, че системата, политическата система,  не е съвсем изпушила. Че все още има хляб в нея. Че комунистическото наследство са едва ли не само паметниците, овластените деца на номенклатурата и рецивидите в службите за сигурност. А не например свръхбюрокрацията и липсата на правова държава. Че не България, а Европейският съюз прави българите граждани. Че гражданското общество е въпрос на добро мнозинство и добро правителство, а не на възможности за политическо участие на същите тези граждани.

Работата е там, че много, страшно много хора в България не вярват на илюзиите на лидерите от десницата. Сочат го и социологическите проучвания.Българите, меко казано ,не харесват политиците, не харесват също така магистратите, не харесват чиновниците, на харесват изобщо начина, по който се прави политика. И ако приемем, че те, гражданите са тези, които с доверието си легимират политическата система, то нещата изглеждат предопределени. В България повече не може да има добро управление. В България няма как да има нормални партии. В България повече не може да има честни политици. Утре в България може да няма и избиратели. Освен купените гласове и онези, които разчитат на бъдещи облаги от властта.

А не беше чак толкова отдавна времето, когато същите тези лидери на десните партии, все още под знака на СДС, прокламираха 24-те идеи, които ще променят България. По този повод тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова заяви, че това е начинът да върнем властта на българските граждани.

Но кой, кога, как и по какъв начин е отнел тази власт на българските граждани, та да се налага сега да я връщаме, може би ще попита някой от десните лидери, ако случайно се спре на това четиво ?  Надявам се да отговоря на този въпрос утре.