Правителството не е проблема, а само част от него

Не съм този, който ще заплаче, ако правителството падне. Но не съм и фен на подписката, която днес опозицията захваща срещу него. Причините са няколко.
Първо. Не ми е необходимо да научавам от подписки, какво е отношението на българските граждани към кабинета на тройната коалиция. Ако искам за знам това ще отворя представителните социологически проучвания. Например това на „Алфа Рисърч” от юли тази година. Там кривата на неодобение към кабинета е достатъчено красноречива – 76 процента.
Второ. Често казано не знам дали парламентарно представени партии, в която и да е страна трябва да събират подписки срещу правителството. Извинявайте, но някак странно ми звучи народен представител, кмет и или съветник от опозицията да се подпише срещу правителството.
Трето. Въобще пък не съм сигурен дали подписът срещу кабинета е глас в полза на която и да е опозиционна партия.
Четвърто. Пък съвсем не съм сигурен, че правителството ни е проблема. Ако, разбира се приемем, че освен изпълнителна имаме още две власти – законодателна и съдебна.
Пето. Абсолютно не ми е ясно каква е алтернативата. Например, как едно бъдещо правителство на партиите от ЕНП ще се справи с олигархията. Т.е. с чия помощ ? На обезвластените граждани ? Или пък на безработните, но овластени следователи-магистрати ?  Или пък на мутрите в общинските съвети ?

Струва ми се, че точно такъв тип действия подхранват у нашите съграждани очакване, че ще дойде едно правителство и съответно един лидер, който ще оправи нещата.

Както е тръгнало той наистина може да дойде. И то с ореола на дясна опозиция и европейска легитимация.