Вие сте тук
За Гоце, прасетата и хубавите ябълки
Тази сутрин в Нова ТВ Гоце не пропусна да намекне за любимата си президентска република. И, разбира се да се застрахова, че това е дългосрочен проект, свързан с Велико народно събрание. Чудя се дали в отчаянието си пуснатият по пързалката експрезидент няма да се опита да подобри резултата си на изборите, развивайки по време кампанията тъкмо тази идея ? Особено сред една част от нашите съграждани, която е петимна за генералско перчене и твърда ръка. Ето защо не бива да махваме с ръка и да оставяме прасетата да ядат хубавите ябълки. Още повече, че годините на прехода често пъти сме следваме този принцип. Справка – профанизацията на идеята за Велико народно събрание от Яни Янев. Краткия отговор на идеята на Гоце е, че оправомощаването на държавния глава и нормализацията на институцията не са свързани непременно с въвеждането на президентска република. Справка – далеч по-сериозните правомощия на пряко избрания от гражданите държавен глава на парламентарната Република Чехия. ( Глава 3 „Изпълнителна власт“, чл. 63, 64 и 65 от Конституцията на страната -- http://www.servat.unibe.ch/icl/ez00000_.html).
По-обстойният отговор неизбежно включва дисекцията на модела „КОЙ“. Ако, разбира се приемем, че този модел има преди всичко своята институционална основа и, че датира не от 2013 г., а още от началото на 90-те години. В този вид институцията „Президент“ (и съответно орязаните правомощия) e съществена от плана на бившата партия на Гоце да замени Чл. 1 от старата Конституция, с нов, който предоставя ръководната роля не на една партия, а на всяка една, която успее да се сдобие с мнозинство в Народното събрание. За целта, разбира се българският президент не трябва да се пречка в краката на партиите и да посещава парламента само, когато има изрична покана за това. Ето защо, както споменах и в предходния пост, отново сме изправени пред дилемата между по-голямото и по-малкото зло. По-точно казано – между лисицата, която вкарваме в кокошарника (Гоце) или между почтения кандидат, който по-сетне ще трябва да положи неистови усилия (най-вече във външнополитически план) и да се превърне едва ли не в мъченик (Росен Плевнелиев ). Парадоксалното в случая е, че тъкмо Гоце (с десет комфортни години в институцията) говори за нейните проблеми. Както казах тази профанация (по-изискана от тази на Яне) e опасна. Защото няма проблем, когато Цацаров говори за децентрализация на прокуратурата. По причина, че говори в контекста на вече съществуващ дебат за съдебната власт. Опасното е това, което прави Гоце. Или пък, което утре може да направи да речем премиера Борисов, ако заговори за липсата на баланс между изпълнителната и законодателната власт. Каквато наистина има. И то във вопиющи размери.