Имаме недовършена работа – и от някогашните и от днешните протести

или защо бюлетина № 10 ни събира отново

Докато пътувахме със Синия автобус от град, за себе си бях наясно, че правя същото, какво и в началото на 90-те. И то не е политика. То продължава да бъде противостояние между две визии за България – от една страна домодерната и съсипваща страната ни на бившите и настоящи комунисти, а от друга -- тази на демократично устроените хора, които искат европейско бъдеще за себе си и за своите съграждани. Да приемеш днес политическото в смисъла, в който то се проявява на запад от нас, означава да наденеш новите дрехи на царя и да не обръщаш внимание на дюдюканията. Да си изкривиш душата като припознаеш за парламентаризъм търговията в храма. Да твърдиш, че хората у нас дишат свободно. В крайна сметка това ще рече да се примириш с две неща. Първото е, че мафията е неизменна част от правенето на политика. И че така ще бъде винаги. Второто е, че един ден ще получиш доверието на твоите свободни сънародници, а не на изначално обезвластени граждани, на които се пробутват за демокрация липсата на разделението на властите, корумпираната и политически зависима съдебна система, централизацията и концентрация на власт за сметка на правото на правото на местните хора да уреждат сами своя живот. Ето, защо хората имат право. Имат право на тежки съмнения за това дали изборите решават нещо. Има право да смятат, че мафията приема и сама гласува своя изборен закон, макар може би и да не знаят как точно става това. Имат право да казват, че всички искат властта за едно и също нещо – лично облагодетелстване. Защото действително властта е лошо устроена. Но не онази власт, която се сменя през четири години, а другата, за която комунистите някога казваха – с кръв сме я взели с кръв ще я дадем. Е не са я сдали още. Защото от 70 години насам българските граждани никога не са решавали и не сами имали думата по най-важния въпрос – колко власт ще предоставят на управляващите и колко от тази власт ще запазят изрично за себе си, като върховен суверен. Знам, че мнозина се притесняват от това, че хората са обезверени. Знам, че те отдавна са заподозрени в наивност и готовност да тръгнат след всеки новопоявил се месия. Знам най-накрая, че има мнозина наши сънародници са стигнали до дъното и продават своя глас с едничката цел да преживеят ден-два. И все пак – не бързайте с обобщенията. Това, което виждате не, аполитичност, бездушие или неверие. То е по-сложно състояние на духа в едно общество. Някога един източноевропейски изследовател – Дьорд Конрад, го нарече а н т и п о л и т и к а в едноименната си книга с есета. Това беше валидно за източноевропейските страни през 80-те години, когато дисиденството не противопоставяше на комунизма друга политика, а по скоро пледираше за друг морал, друг поглед върху света и друг начин на живот. Спомняте ли ли слоганът, който издигнаха Ранобудните студенти преди няколко месеца – „Морална революция!“. Да, това е състояние на обществото у нас. То не се задоволява просто да мрази политиците. Впрочем ето един интересен цитат от унгарския романист и изследовател: „…обществото постига политическа зрелост не когато споделя някаква политическа философия, а когато не позволява на никоя да го измами.“ * Ето защо, добрата новина е, че днес у нас никой у нас не може да бъде измамен. Дори и онзи, който продава своя глас. По всички тези причини, аз избрах Реформаторския блок. Политическата организация на модерните хора. На тези, които знаят, че не е достатъчно да печелиш и да участваш в политиката, а задачата е да промениш самата нея. Това, разбира се, е най-трудното. Но дебатът за подмяната вече започна. Протестите и улицата няма да позволят той да бъде заглушен от задкулисието. Пътят към новите български институции е отворен. Той няма да бъде лесен и кратък. Аз избрах да тръгна по него заедно с моите приятели от Реформаторския блок. Защото имам недовършена работа от едни далечни години, когато бяхме заедно по площадите. А вие? ……………………… * Konrád György, la Découverte, Paris, 1987