Приказки по телефона

Малък спомен за вчерашната милиция преди празника на днешната

В този месец, претоварен със знакови дати, май пропуснах една от тях – 10 септември. Ден след девети, празнуваха Народната милиция и Държавна сигурност. В края на комунистическия режим, железния юмрук на Партията бе поомекнал. Но страха все още властваше сред тези, които днес наричаме обикновени хора.
Но 8 срещу 9 септември, с покойния отец Иван Бонев, пресичахме с ладата му Балкана, на път от Велико Търново за Кърджали. И си говорехме тъкмо за този страх. Съвсем наскоро местната ДС бе заплашила съпругата и дори бяха размахали нож пред очите и. Разбира се, не беше Надя тази, която ще се стресне, но заплахата си бе заплаха. И, както си обсъждаха ченгеджийските прийоми, аз разпалено започнах да защитавам теза, че страхът у хората може да отмени само като ги направим за смях. И тогава в колата обсъдихме идеята за мораториум

на всички прояви на неформалните движения в деня на техния празник – 10 септември.
На другия ден се чух с Румяна и тя се смя от сърце. После каза, че още вечерта радиото ще съобщи новината, а пък се опитах да я разубедя. Един вид все още не съм говорил с лидерите и да не стане някой фал. Въпреки това, обаче във вечерния блок, радио „Свободно Европа” по най-тържествен и съвсем сериозен начин съобщи новината. А именно: чедвиженията обявяват мораторум върху всички прояви (събрания, публични изкавания и пр.), за да могат другарите от милицията и ДС поне малко да имат мира, да хапнат и пийнат спокойно. Падна голям смях в страната. Най-вече сред тези, които слушаха враженски, както им казваха тогава, радиостанции.
Така че се случи, че тъкмо на 10-ти, в Пазарджик бе делото на покойния Георги Спасов, уволнен от партията като главен редактор на многотиражката на Белово „Чапаевски зов”. Съдебната зала бе пълна, а съдът го тресеше треска. На първата банка отпред имаше и две остригани глави. На наскоро излезлите от затвора Тодор Гагалов и на Босия. След делото отидохме в модното тогава пазарджишко кафе „Фихтелберг”. Качихме се на втория етаж и изведнъж се озовахме лице в лице с местните милиционерски началства в парадни униформи. И от двете страни настана смущение. Групата отмина, но красива черноока жена, също в парадна униформа на старши лейтенат или капитан, не помня, изостан. И така и се здравихме с добре позната ни Петя Шопово, съпругата на Николай Шопов, по-сетнешни радетели за социалдемокрация извън БСП. По онова време Петя беще преподавател в пазарджишкото милиционерско училище. Оправдахме се вкупом. Какво да се прави, съдът не се бе съобразил с нашия мораториум и вече бе насрочил датата на делото.
Мисля, че гаргарата, която си направихме тогава в някаква степен помогна. До този момент, никой , никога и по-никакъв начин не бе посмял да се гаври с органите.
Иначе индивидуално го правехме. На мен, например любимия ми номер беще следния. Някъде след полунощ, след като приключехме разговора с Румяна (Узунова), затварях слушалката за две-три минути, а после я вдигах отново. И избирах 197, по онова време номера, на който течаха увлекателните приказки на Джани Родари. После оставях слушалката отворена, лягах и заспивах блажено. На сутринта, примерно към десет часа, вече тържествувах. Всеки опит да избера какъвто и да номер в града или в страната, беше злостно пресичан. Щрак, щрак, щрак. Няма мърдане.
Бях доволен и се опитвах да си представя лицето на ченгето, което на сутринта е трябвало да слуша до откат приказките на италианеца, записани върху ролките. (През нощта минаваха на ролки). Да не би някъде, lв промеждутъците да се се провел някой съществен разговор, за който той токмака е трябвало да докладва.
И така, за съжаление пропуснах празника на вчерашната милиция. Но пък наближава Архангелов ден, празника на днещната. Така че ще се реванширам.
 

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.