Повече така не може

Или защо с ареста на Генов и другите червените вандали оскверняват паметта на Любомир Далчев

Рано тази сутрин арестуваха Асен Генов и неколцина протестиращи. Заради актуализираната със спрей скултурна композиция на Любомир Далчев пред сградата на „Позитано“ 20. Буквално броени часове след това, в сутрешния блок на НТВ, вътрешния министър Йовчев услужливо определи действията на арестуваните като вандалски акт. И по този начин ги приравни случилотосе към свастиките на скенхедс по стените из София, към надписи като „Смърт на циганите“ и „Бежанците – вън от България“, оставени от сподвижниците на Петното и от фашизоидните атакаджии. Такова сравнение, разбира се е кощунство.
Не за друго, а защото четвърт век след прокламираната демокрация, комунистическата символика, въплътена в монументални форми, стърчи по четирите краища на България. От Шмайзера в столицата до скудоумната грамада от камък в село Партизани, община Дългопол. От потресаващата супена чиния на Бузлуджа до партизанското капище в село Калище, Благоевградско. Идете на един от двата терминала на летище София, влезте в залата за пристигащи и ще видите картата на най-забележителните паметници в София. Пет от шестнайсетте са руски или съветски. Включително паметникът на окупаторите в Борисовата градина, изографисван периодично от млади български патриоти, наречени „неизвестни извършители“ от официалните български институции – МВР и Прокуратурата.
Хайде холан, ококорвате се, арестувате, квалифицирате светкавично и дори сте готови да съдите по бързата процудера Асен и останалите. А когато бъде нападнат човек на „Пиротската“ не виждате, както писа днес Иван Бедров на своята стена във Фейсбук!
Не. Повече така не може. Това гласи слоганът, под който университетските преподаватели, а вероятно не само, ще излязат на шествие на 10 ноември. И знаете ли каква е връзката е между случилото се тази сутрин, между окаменялото комунистическо минало и днешния опит за разчупване и порив за морална революция, която прогласиха студентите ? Има една странно и непокътнато взамодействие през годините между окаменялото миналото и днешните институции, изтикали гражданина в ъгъла. Едното символизира неизтребимият комунизъм, друго пък неговото превъплъщение в един нов колективизъм в същите тези институции. И в крайна сметка в едно общество, подчинено на монументално съградената държава, а не обратното.
По ирония на случая, довечера Реформаторския блок организира митинг под надслов „Не на омразата“ в градинката пред Софийския университет. Тъкмо там е е творбата на големия българин Любомир Далчев – паметникът на Св. Климент Охридски. Паметник, за който на никой и през ум няма да му мине да извади спрей. Защото е изразил, вътрешната свобода на скулптура и неговата чиста съвест, която в крайна сметка го принудиха да напусне Родина си, смазана от комунизма. В онова далеч време, в един свой коментар по РСЕ, Владимир Костов каза, че властта има голям проблем – може да изтрие името му, но не може да събори да разруши орнаментите на Съдебната палата, да премахне паметника на Коперник във Варна, монумента в Дряново в памет на падналите във войните, още по-малко внушителната фигура на Гоце Делчев във Скопие. Светла му памет на Любомир Далчев ! Приживе той написа писмо до „Труд“, в което между другото казва: „“Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, но не да се унищожи, а да се пренесе на скромно място.” И така остави на нас, на днешното поколение решим въпроса.
И с паметниците, и с вапмирясалия комунизъм.
------------------

* Заглавието е взаимствано от надслова, под който който ще премине шествието на университетските преподаватели на 10 ноември