Общината като убежище и като предмостие

Наброска от есенния протестен пейзаж. Само с въглен, без претенции за цвят

Днес бях на шествието на Движение „ДНЕС” И Фейсбук групата „Не на данък паркинг”. То започна от сградата на Софийския административен съд, където съдиите дадоха ход на делото срещу промените в Наредбата за паркиране. Най-снимани и интервюирани сред множество бяха естествено Йордан Караджов и Силвия Кацаров. В предните редици на шествието беше и Иван Сунгарски, които друга линия също води битка с общината. Пак за паркирането.
Шествието бе внушително – може би над 1000 участници. Между тях -- подкрепящи и от други градове на страната. Маршрута беше по Ларгото, ляв завой на „Раковска”, после „Московска”, „Шипка”, крайния пункт беше Сан Стефано. Не липсваха навлеци – момчета с фланелки на „Атака”. Сигурно е измила и цивилни от ВМРО. Това ме кара да мисля, че две партии драпат със зъби и нокти за актив пред изборите. Явно положението им е сериозно.
По пътя хората обсъждаха най-вече дереджето в страната, партиите – нови и стари, както и властта. Не беше много шумно, но все пак освен „Не на рекета” по ларгото се чу и едно гръмосласно: мафия-мафия-мафия. Пред общината на ул. „Московска” стълпотворението бе голямо. Не толкова, заради броя на участниците, колкото заради отцепения срещуположен тротоар. За служебните и лични автомобили на общинарите, разбира се. Там по няколко думи казаха Анджелика Цоков от днес, представителката на фейсбук групата, а така също и Данчо Караджов. По някое време извикаха ме и мен на мегафона. Представиха ме като народен трибун, какъвто разбира не съм отдавна. Изразих възмущението си срещу новите такси и арогантността на общинските съветници. Посочих служебния паркинг на общината, отрязал част част от улицата и казах, че никъде в Европа човек не може да види подобна наглост. Казах и че пред общината в Париж няма автомобили, а изкуствена пързалка, на която парижани се веселят.
В бързината пропуснах да нареча общината с по-правилното име: министерство на общинските работи в София. То наистина е такова. Защото има собствен бюджет, първостепенно се разпорежда с него, а пък администрацията и съветниците са в един кюп. И въобще не може да разбереш кой кого представялава. Има също така и деконцентрирани звена, кой знае защо, наречени райони. А техните началници също по неизвестна за мен причина се зоват кметове.
Шествието продължи към телевизията, а там отново видях познатите ми от 1990-та и от зимата на 1997 година. Сетих се майор Пангаров (ха-ха, точно си беше на мястото, сиреч на пангара), за специалните части вътре зад остъклените врати. И за дошлите специално за случая стотина варненски докери, които много искаха да се сдобият с по една барета. Eдвам ги озаптихме, както се сещате.
Пред телевизията множеството викна „Не на цензурата”. А това ме подсети, че както държавните медии (БТА, БНТ и БНР) пропуснаха скорошната среща с еврокомисарят. Пропусна ги и тях. Пропускаме ги май и ние всички.
Протеста, разбира се беше преди всичко срещу Столичната община. Но балкончето на общината остана празно. Кмета на Йорданка Фандъкова не се появи. Ако питате мен, тя няма и да се появи и до края на мандата. Макар че балкончетата на старите български община са прпавени тъкмо с тази цел. Отвреме-навреме кмета да се показва на гражданите.
Мисля си най-накрая, защо след като София е кажи-речи 1/3 от България и дава пак толкова от БВВП на страната, никоя партия няма в платформата си раздел за нея?
Дали пък защото столицата не изпълнява две важни функции. Едната като убежище след падането от власт на съответната партия, както беше случая със Стефан Софиянски и статуквото, което наричат несправедливо на негово име. И другата като касичка и предмостие към властта, от което пък се възползваха сегашните управляващи е техния премиер Борисов.
------
Снимка: БулFoto Agency

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.