Наръчник на гласоподавателя І

Част І. Увод върху това къде е гражданското, но отговора е във втората част

Ако питате мен, всички сме за Карлуково. (Хеле сега, покрай Белене). Полудяваме бавно, неусетно дори… Както би запяла Богдана, днес вече без синьото елече. И всичко това, представете си, само защото колата се е обърнала. И гумите и чегъртат въздуха.
Вярна е приказката, да знаете. Обърне ли се колата - пътища много. И разнебитената ни пътна мрежа ряпа да яде, през онази, идейната, която тропосва всеки сантиметър от интернет пространството. Отворете фейсбук или пък направете един един тигел из форумите и ще видите каква вакханалия от идеи

се вихри. И това е всеки ден. От сутрин до вечер. Не знам как да я нарека тази лудост у иначе разумни и що годе оправящи се с живота хора.

Клиничен случай с напълно здрав, при това политик

За пръв път се замислих сериозно по въпроса, когато преди години ме намери стар познат и колега от Великото народно събрание. Даде ми листовка - гражданска програма. Седнах и я прочетох. Всичко в държавата дублирано. Парламент: двукамарен. Едната камара на гражданите, другата на политиците. Общинските съвети – по същия начин. Конституционния съд – и той. Само правителството бе пощадил човека, явно нещо му бе щракнало в главата.
Та го питах тогава моя колега: защо бе, приятелю, зорлен ще се делич на почтени и непочтени? Както и да е, не ме разбра човека.

Тук гражданско, там гражданско, няма го…

Въобще гражданското изби отвсякъде. Клокочи и прелива, тук в пряка демокрация, ту в идеи за ремонт на партиите, ту в „Мразя циганите!” или пък в предложения за заем от 5 млд евро, с който ще се увеличат заплатите, после потреблението, докато накрай цъфнем и вържем всички в държавата.
А иначе гражданското ще ни извади очите. То е властта. Както още я наричат политолозите гражданска власт и гражданска държава. Или е у гражданите, или пък не е. Да си играем на проекти и на граждански инициативи, както го правят в сумата ни фейсбук групи, това е все едно агнето да се надскача на прескочи кобила с вълка. С надеждата, че ще е цяло, докато тече играта. А през това времето тече. За вълка, разбира се, а не за агнето. И така неусетно идват изборите. И се чудим какво става и за кого да гласуваме.
Ако погледнем нещата от тази камбанария, ако се фокусираме върху гражданското, сиреч върху властта, нещата бързо могат да дойдат на мястото. И вместо да ги разбъркваме, ще започнем да ги подреждаме. Каквито идеи да имаме в главата си, пътят към по-добрата държава е застлан с бюлетини. Дори насред София пак да поникнат барикадите и някой Буратино да напусне парламента на бегом, после пак сме пред урните. И след лудото подскачане, отново ще ни трябват главите.
И сега, преди да премина по същество, искам да отговоря на един въпрос, който не сте ми задали, но ще го направите непременно. Не е ли рано? До изборите има още доста време.
Отговора зависи само от вас. И от това дали смятате, че след като двайсет години крият властта от вас, за един месец ще си я върнете.
Според това как ще отговорите, има два начина да участвате в изборите. Единият е като седнете отсега и си подредите идеите в главата. Другият е да изчакате предизборната кампания. И платформите на партиите, които ще направят това вместо вас. В първия случай може да опънете малко на партията, да и кажете – ама защо тук не не говорите или не пише това или онова. Във втория е валидна приказката: късно е либе за китка.
И за да не бъда голословен, ето моята моят кратък наръчник от 10 точки.

(Следва наръчника)

* Илюстрацията ме подсети как още може да бъде наречен наръчника.
----

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.