На кого служат българските специални служби

Размишления на един неспециалист в сферата на националната сигурност

След случилото се на летището в Сарафово, започва дебатът за националната сигурност. В частност и за българските секретни служби. Когато слушате специалистите да говорят за един или друг аспект на тяхната дейност, за една или друга слабост и дори за пробив в националната сигурност, не се отчайвайте. За да имате отношение по въпроса не е необходимо да сте наясно с тънкостите в борбата на тихия фронт. Достатъчно е, че плащате масрафа на тази борба в качеството си на данъкоплатци. Така че оставете специалната терминология, законите, интеграцията (сиреч липсата на разузнавателна общност) и всички останали въпроси. В огледалния свят на Алиса всичко е едно към едно. Само че обърнато.
Първото, което трябва да знаете, че от времето на комунистическия режим, когато тайните служби сбъднаха мечтата на комунистите за мощно разгърнато партизанско движение в тила на своя народ, до днешен ден нещата в тази сфера не са се променили кой знае колко. И старата концепция за службите като щит и меч на държавата, а не като за услуга на гражданите си е напълно валидна.
Както и друг път съм писал в този блог, ключът към към разбирането на тази визия е законът за една българската институция, където черно на бяло е записано,

че основен принцип в неговата дейност е конспиративността. *
На запад от нас не пишат такива неща в законите си. Разликата между техните добре организирани специални служби  и нашенските еогромна. Техните са преди очите на обществото, нашенските са в тила на своите. Техните, макар и открити, пазят добре своите професионални тайни, нашите макар и дълбоко потопени изпускат мехурчета в пресата постоянно. Ето защо, днес не е проблем, например да получите информация за финансирането, ръководният състав, целите и способите, които използва британската служба за борба с организираната престъпност SOCА. Без големи усилия, можете да се запознаете със структурата на МОСАД и да разберете по какви направление работи и колко отдела има Шин Бет. Пак без да се напрягате можете разберете, например колко братя-румънци работят в тяхната най-голяма разузнавателна служба -SRI.**
Опитайте се да направите това с ГДБОП, една от българските служби за сигурност. Или пък със специализираната дирекция ОТИ, сиреч службата за подслушване. Не ви се полага, разбира се. Не се полага дори на вашите представители в Народното събрание.
Служби, укрити в дълбока тайна от собствения си народ, разбира се могат да бъдат ефикасни само в едно друго и отдавна отминало време.
В сложно организираното днешно общество, тайната върху така да се нетехнологичната част от дейността на службите – финансиране, организация, организация, численост, отчетност за свършеното пред народното представителство и пр., винаги е проблем. И предмет на остойностяване. Предмет на размяна, на търговия, на домогвания за влияние, на лобиране и дори на бизнес, ако щете. А приоритет в този случай ще има пак една партия. Най-вече тази на управляващите.
Не съм този, които ще хвърли упрек само към тях. Какво могат да направят бивши милиционери освен да продължат и да усъвършенстват по своя си начин половинвековната концепция за службите като щит и меч на държавата. Като за начало разформироваха, например Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и затвориха нещата в черната кутия, наречена ДОТИ. След това придърпаха някои от правомощията на ДНАС и превърнаха ГДБОП от служба за опазване на обществения ред в служба за сигурност и юмрук на партията. Заедно с това оставиха в насипно състояние останалите служби и на този фон ведомството на вицепремиера Цветанов решително извиси ръст над останалите. Най-накрая, разбира се издигнаха светлия лозунг „Полицията близо до обществото” и прибраха някои лев допълнително по европейски проекти.
В резултат на това днес полицията е толкова близо до нас гражданите, че чува далеч по-добре това какво си говорим, отколкото онова, което върху което умуват потенциалните атентатори.
Последствията от всичко това са и морални, и материални. Моралните, че българските служби нямат доверието на обществото. Материалните пък са, че за сигурността на страната данъкоплатците се бъркат за близо 3 процента от БВП. Сиреч четири пъти повече от Дания, 2,5 пъти повече от Франция и дори с някои друг пункт от Кралство Великобритания.
Ето защо, пак казвам, ако чуете специалистите да говорят за интеграцията на службите, отговорете им, че не се интегрира, онова, което изначално е отделено от обществото и от гражданите.
Ако въпреки това, някои ви каже, че реформата е възможна, отговорете му, че не вярвате в щъркели. Няма и не може да има на този свят добро ченге, ако пред себе си няма проницателния поглед на гражданина, а зад гърба му не диша поне един независим магистрат.
----------------
* Член 4, т.5 от Закона за МВР, от главата, в която се изреждат принципите в дейността на институцията гласи следното: „конспиративност при съчетание на гласни е негласни методи и средства за определените от закон случаи;

 ** 9300 служители към 2001 год., „Официалните служби – теория и практика” стр. 273, София, 2001 год., издание на Фондация за национална и международна сигурност