Вечният член 1

Или защо е по-важен въпросът какво да правим с МВР, а не това, че някой си Йовчев е написал закон

Напускащият през задните входове премиер Орешарски и опитващият се да влезе в политиката пак от там вътрешен министър Йовчев внесоха проект аз нов Закон за МВР. Пак през задния, сиреч служебния вход на Народното събрание.
Ако човек прочете законопроекта отзад-напред, т.е. от мотивите нагоре през подписа на Миков , преходните разпоредби и.т.н., ще види, че колкото по-нагоре, толкова по-познато, даже съвсем познато звучат членовете и алинеите.
Ето защо възниква съвсем основателният въпрос: а защо старият Закон за МВР, допълнен тук-таме с някое допълнително правомощие на полицаите, трябва да мине за нов ? Дали не е заради парламентарната статистика. Все пак по-внушително ще прозвучи един изцяло нов, отколкото изменен и допълнен стар закон ?
Като изключим мераклийските моменти, например правото на вътрешния министър при определени (и достатъчно неясни обстоятелтсва) да забранява митинги, на мен като ревностен читател на полицейски закони ми направи впечатление отпадането на т.5 в чл. 4 на закона. В сегашния закон тази точка определя един от основните принципи в дейността на министерството: „конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закон случаи;.“ По една щастлива случайност, под същата номерация – чл.4, т.5, , само че цяла година по-рано, същият текст е гласуван и в Закона за органите на Беларус „сочетания гласных и негласных методов и средств деятельности;“. Какви са причините днешната тройна коалиция да загърби творението на Лукашенко, прието от предишната, можем само да гадаем. Но тук не мога да се въздържа да кажа едно "браво ,Цветлине, браво Йовчев… !" И много моля експертите като критикуват, особено Йонко Грозев, Александър Кашъмов, Тони Цонева и адвокат Екимджиев също да пишат една червена точка на разузнавача.
Като знам какви закоравели сърца имат горепосочените експерти, с радост оставям Йовчев и всичките му дяволии в техни ръце. За да се насоча към по-едрите щрихи. Например чл. 1. Не че разузнавачът е пипал нещо по него. Напротив, той си е възпроизведен едно към едно и в новия законопроект. Но да знаете, ако в една европейска страна във въпросния чл.1 пише, че този закон урежда принципите, задачите,дейностите, устройството и управлението на МВР, могат да ви се случат две неща – или да отнесете палка на централния градски площад, или да си стегнете куфарите и да поемете към някой от терминалите на летище София. Защото един истински европейски закон не може да урежда работите, на което и да е министерство. Тъкмо обратното – той урежда преди всичко отношенията в обществото във връзка със защитата на правата, свободите, честта и имуществото на гражданите.
Ще спра дотук, защото подозирам, че изобщо не ви интересува какви ги са ги надробили влизащите и излизащите през задните входове. А също така надничащият зад гърба им Станишев. Освен това подозирам, че едва ли ще ви е интересна препирнята, която предстои в пленарна зала между бившите и настоящите управляващи.
Като изключим преместването на ГДБОП, всичко, що е сътворил от 2009 до зимата на 2012 Цветанът на мисълта, си го има и в новия закон.
По- скоро си мисля, че вие искате отговор на един кардинален въпрос: а какво да го правим един ден това Министерство на любовта. По-точно това преносено супердебело социалистическо амурче, дето държи палка вместо лък и стрели.
Не са чак толкова много политиците, които мислят по този въпрос. Съвсем малко са. Даже мога да ви ги изредя поименно – Радан Кънев, Димо Гяуров, Йонко Грозев, Петър Славов, Стефан Попив и още неколцина. Става дума за платформата на Реформаторския блок „Мерки в сектор Правосъдие и система за сигурност“. Освен връщането на ГДБОП във ведомството, в тях реформаторите предвиждат още две важни неща:
-- освобождаването на МВР от несвойствени дейности, например разнасяне на табели за мпс-та
-- участие на гражданите при номинирането и назначаването на местните полицейски началници.
Посоката е правилна, но за съжаление и това не е отговор на въпроса какво да правим с Министерството на любовта. Тя, любовта е необятна, прелива отвсякъде и каквото и да правиш, все ще трябват по 60 хиляди карамфила в дулата или бутилка минерална вода на площада в краката на всеки полицай.
За да си отговорим на въпроса, трябва по-напред да си спомним, че служителите на МВР са част от българската администрация. Даже от няколко години, те вече присъстват в годишните доклади на правителството за състоянието на същата тази администрация. По-нататък по асоциация няма начин да не се сетим и за прословутата, но пък несъстояла се административна реформа. От там нататък като се огледаме на запад и на север от нас, със сигурност ще се запитаме: а защо, аджеба, опазването на обществения ред в тези страни в повечето случаи е грижа на местните власти ? Следва въпросът- а защо понастоящем у нас това не може да стане ? И логично стигаме до отговора, че в калпаво устроената ни и централизирана до немай къде държава, няма кой да поеме и да изпълнява като хората нито функциите по опазването на обществения, ред, нито пожарното дело, нито борбата с бедствията и авариите. И пак опираме до административната рефома, до преминалата в архив децентрализвация и съответно второ ниво ниво на местно самоуправление.
Най-накрая, обаче има още един от сложен по-сложен въпрос ? А що е това вътрешен ред ? Някои смятат, че това е добре оборудваната и обучена полиция. Други, обаче, имат по-различни виждания по въпроса. И например, обвързват вътрешния ред с администрирането на територията, с регионалното развитие и дори с местното самоуправление. Точно така изглеждат министерствата на вътрешните работи, например в голяма Франция и в малка Естония. И полицейската работа е само част от тяхната дейност. Да се чуеш и маеш също така защо аналогичното ведомство в Полша се нарича Министерство на вътрешните работи и администрацията, защо чешкото МВР отговаря за електронното правителство и защо в Португалия вътрешното министерство инспектира държавното чиновничество. Ха-ха, и най-накрая- защо датчаните са ни изкопирали от времето на Царство България и са обединили здравеопаздването и вътрешните работи в едно.
Както виждате ,сложно ще бъде. Просто е само в главите на онези, които дойдат ли на власт, първата им работа е да се захванат с шейсетхилядната маша. Че инак кой у нас ще се задържи цял мандат във властта ? Ей за тези неща, трябва най-сетне да мислим, а не за закона на някой си Йовчев. Да мислим, но развбира се не у дома. А отвън, на улицата. Сред ранобудните.