Токмаците – по бермуди

От времето на моята младост, когато ДС обърка биографичната ми справка тотално, до ден днешен смятам, че няма нищо по тъпо от един токмак*. Токмаци ги наричаше в книгата си „Казино „София”някогашното крупие в „Ню Отани” Георги Ботев. Видял с очите си, между другото, край рулетката Карлос Чакала да играе, охраняван от офицери от ДС.
Както знаете, токмака днес се подвизива на няколко места. Или е в едрия бизнес, или е шеф на сигурността на банка, или живее с генералска пенсия и пари, натрупани с ембаргови операции, или пък е анализатор в сферата на сигурността.
За тези последните ми е думата. Тези, които през последните дни вкупом се юрнаха в медиите, за да лансират коя от коя по екстравагантни тези. Само не и най-очевидната. (Когато следите такъв геополитически анализатор и стратег на сигурността по телевизията да очертава с мозъчния си пергел контурите на Близкия изток, да знаете, че другият край на пособието, сиреч опорната точка, задължително е Москва.)
Ключов eлемент в анализа на токмака е, например това, че терористът е бил по бермуди. А не да речем в камуфлажна униформа на полеви командир. Другият тънък момент в разсъжденията на токмаците е, че все още никой не и поел отговорността за злодеянието на летището в Сарафово. И, ако не се намери някой, който да му отпери въпроса кога Хизбулла е поела отговорност за убийствата си, токмака продължава уверено да каканиже. За за защити православната линия той е готов дори да замеси Ал кайда. Ако и да е публично известно, че тази организация няма навик да крие престъпленията, а тъкмо обратното. Разбира се, нищо не може да се мери с върховните постижения постижение на на токмашката мисъл, а именно- че сме ударени за туризма или пък заради неотдавнашното предупреждение към Иран на Хилъри Клинтън при посещението и в Кайро.
Всичкото това, както вече казах с едничката цел да не вземе някой да си помисли, че Иран, Хизбула, Асад или пък и трите заедно има пръст в атентата.
Най-важното качество на токмаците е, че замениха идеологията с реалполитиката. На Москва, разбира се. С надеждата, че както някога, тя, реалполитиката, ще даде плодове и в бизнеса. Че няма да ги ударят през пръстите и да влязат в списъка за търговия с петрол с квотие на ООН. Че „Литекс трейд” * в Бейрут отново ще възкресне и ще налее пари, където трябва. Че на ЕС най-сетне му писне и ще вземе да признае Хизбулла за неправителствената политическа организация, търговията с оръжие ще стане законна. Че най-накрая дори легендарния Кинтекс може да възкресне от пепелта, за да има все пак кой да прибира парите от наркотрафика на терористите.
Но надеждите им не са съвсем напразни. В държава, която управляват кандидат-токмаците, титулярите винаги са на позиция. Те са тези, които така да се каже подсигуряват тила и задачата им е да объркат едно хубаво общественото мнение. Защото знае ли се дали кандидат-токмаците ще се справят с оперативното разследване и съответно оперативното издирване, демек оперативно- розыскной деятельност.
Да се надяваме, обаче, че колегите им американските служби и от изралските служби ще свършат оперативната работа. Макар да я наричат по тяхному, т.е. полицейско разузнаване.
--------------------------
* Токмак, според българския тълковен речник има е чукало за хаванче или тъпан, а също така глупав, недодялан човек.
* Една от основните перачници в Близкия Изток през 80-те години, дъщерна фирма на прослувутото "Интеркомерс"