Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Системата и нейната властова сянка

 
Преди няколко дни Реформаторският блок, оповестиха своята инициатива за радикална реформа във фундамента на държавата. Тя е озаглавена „“Мерки в сектор Правосъдие и система за за сигурност.“.. По европейски е, дума да не става. И все пак, има нещо смущаващо. Както в понятието „сектор“, така и в подхода към безподобния нашенски институционален батак.
Може би ще кажете – какво толкова? Сега за понятието ли ще се хващаме?
Ако сте лекар-хирург, обаче няма да мислите така. На операционната маса, пред отворения гръден вие ще можете да се концентрирате върху сектор „сърце и дробове“, само ако преди това сте осигурили необходимата апаратура. И съответно да сте гарантирали оросяването на мозъка.
В случая, секторният подход на експертите в Гражданския съвет е едно предварително самоограничаване. .Такова, каквото си налага Брюксел, плетейки своята дантела в ежегодните мониторингови доклади на тема правосъдие и вътрешен ред у нас.
Но Европейската комисия може да бъде разбрана. Тя в в деликатната ситуация. Заради някогашния компромис в предприсъединителния процес и съответно стриктното прилагане в предприсъединителния процес на критериите от Копенхаген. Оскобено първият от тях, който гласи: стабилност на институциите, които да гарантират принципите на демократичност, върховенство на закона и защита правата на човека и малцинствата.

Категории: 

Моралната революция и Прехода, който чака в засада

Изгубени между оригинала и фалшификата – част 3

Или за това как бе предовратено правосъдието. И още: кой издаде четата

Морална революция! – написаха онзи ден студентите на фасадата на Ректората. За революцията мога да предположа, но виж за морала ми e интересно какво мислите ? Интересно ми е също така, как се отнасят в настоящия момент студентите, към една прочута фраза на Имануил Кант, върху която често пишат курсови работи: „Звездното небе над главите ни и моралния закон вътре в нас изпълват ума с все по-ново и нарастващо възхищение и трепет, колкото по-често и по-продължително размишляваме над това.“ ? Със сигурност е по начин, различен Въпросите, разбира се, са риторични. Първо, те са дълбоко лични. Ако ми бъде позволено да перифразирам една известна мисъл на Албер Камю ¹ и да я отнеса към времето, в което живеем – усещането за моралния закон вътре във всеки от нас може да ни порази на завоя на някоя улица. В обществен план, това усещане, без да губи своята екзистенциална същност, има свойството да се предава по индукция. Обърнато навън, към обществения ред, към безобразието, коцентрирано във въпроса КОЙ(?), то се превръща в императив, основан на „елементарния принцип на честността, според който хора, които не са задължени да спазват един закон, нямат правото да налагат закон на други хора.“ ² Казано простичко – олигархията. Живеем в лъжа – това е най-важното, което ни казват ранобудните студенти. Но този призив трябва да има своето рационално продължение. Отхвърляйки лъжата в морален план, ние няма да започнем да живеем без нея, едва ли не още утре. Тя трябва да бъде разнищена. За да не бъде повторена.

Да повдигнем малко завесата
 

Категории: 

Рециклирай системата

Изгубени между оригинала и фалшификата -- продължение

В част 2:

1. Случаят с президента
2. Защо прототипът на българската съдебна система не е в далечна Испания, а събира прах в проекта за Конституция на Отечествения фронт от 1946 г.
3. Още за „режима на отърсване“ и за дискомфорта на добросъвестния ваш избраник, попаднал във властта
4. За едни погрешни „изчисления“ и една "неудача", за които българските комунисти мълчат като на разпит

Вчера, на концерта в 16 часа на стълбите на Ректората студентите издигнаха чисто новия слоган: „Рециклирай системата“. И така актуализираха за трети – след 14 януари 2009 г., прословутото „смяна на системата“. Този път, обаче, в в неговия завършен вид.. Казвам завършен, заради иронията, вложена в новия лозунг. И заради асоциациите, които произтичат от нея. Няма съмнение, че така поднесена фразата вече не съдържа онзи“ опасен чар“ , който през февруари стряскаше онези, които президентът Плевнелиев нарече „мълчаливо мнозинство“. Също така, не вярвам, че ще видя смръщен университетски преподаватели при вида на лозунга. Тъкмо обратното. Той ще бъде над главите на една голяма част от тези, които тази вечер може би ще бъдат на стълбите пред Ректората.
Разгеле! Тъкмо това е темата, която захванах в предходен пост - "Изгубени между оригинала и фалшификата". В него поставих следния кардинален въпрос: дали планът от началото на 90-те е съзнателно продуциран или е плод на политически компромиси и липса на демократичен опит. От отговора на този въпрос зависи и това дали процесът на изграждане на правова държава и нов институционален ред е незавършен или пък напротив – най-сетне е настъпил краят на безкрайния български преход.

Категории: