Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Трябва ли да мразим, за да се справим *

За радикалната реформа във фундамента на държавата, обявена от Рефортаторския блок

В тази част за адресата на предложенията, а в следващата – за конкретиката

Нямам никакво съмнение, че тъкмо на Реформаторския блок му отива да представи идеи за радикална реформа в правосъдието и вътрешния ред. Ако не в друго, то поне в това отношение от ДСБ винаги са били последователни. През своето недълго съществуване сходни идеи бяха неведнъж извеждани на преден план и в Движение „България на гражданите“. Не се съмнявам също така в компетентността и добрите намерения на хората от Гражданския съвет. Спор няма, че че тяхната визия, макар и радикална не надхвърля правомощията на едно обикновено народно събрание. От тук нататък, обаче започват проблемите. В общи линии те са два. Първият е така да се каже технологичен и е въпрос на подход в онова, което наричаме политика. Вторият, предмет на следващата част на тази публукицаия, е свързан с конкретиката на самите предложения. А така също и с едно не съвсем продуктивно съотнасяне на понятието „Правосъдие и вътрешен ред“, с което борави Европа към безподобния нашенски институционален батак.

Един пропуснат урок, за който още не е късно
 

Категории: 

Мамка му, все за едно и също нещо става дума

От нощта на 26 август 1990-та ми е останала в главата следната сцена: младо семейство с две невръстни дечица по чиито щастливи лица играят отблясъците на пожара. Мъжът пие бира с ръка върху рамото на жена си. Хлапетата (днес сигурно около 30-те) ръкопляскат възбудени. Все едно бяха на първия ред, на куклено представление. Жалко, че в този момент нямах фотоапарат. За куриоз, някъде около полунощ, пак на фона на разгорелия се пожар видях Мария и 12-годишния ми син Иво. Току-що бяха пристигнали с влака от Кърджали. По пътя чули за пожара и жена ми с практичното си чувство правилно решила, че ще бъда там.

Категории: