Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Категории: 

Мамка му, все за едно и също нещо става дума

От нощта на 26 август 1990-та ми е останала в главата следната сцена: младо семейство с две невръстни дечица по чиито щастливи лица играят отблясъците на пожара. Мъжът пие бира с ръка върху рамото на жена си. Хлапетата (днес сигурно около 30-те) ръкопляскат възбудени. Все едно бяха на първия ред, на куклено представление. Жалко, че в този момент нямах фотоапарат. За куриоз, някъде около полунощ, пак на фона на разгорелия се пожар видях Мария и 12-годишния ми син Иво. Току-що бяха пристигнали с влака от Кърджали. По пътя чули за пожара и жена ми с практичното си чувство правилно решила, че ще бъда там.

Категории: