Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Мамка му, все за едно и също нещо става дума

От нощта на 26 август 1990-та ми е останала в главата следната сцена: младо семейство с две невръстни дечица по чиито щастливи лица играят отблясъците на пожара. Мъжът пие бира с ръка върху рамото на жена си. Хлапетата (днес сигурно около 30-те) ръкопляскат възбудени. Все едно бяха на първия ред, на куклено представление. Жалко, че в този момент нямах фотоапарат. За куриоз, някъде около полунощ, пак на фона на разгорелия се пожар видях Мария и 12-годишния ми син Иво. Току-що бяха пристигнали с влака от Кърджали. По пътя чули за пожара и жена ми с практичното си чувство правилно решила, че ще бъда там.

Категории: