Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Томатина

Декларацията за утрешния протест пред Съдебната палата

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма кой да ви чака!


Обръщение на инициаторите и участниците в доматените протести

 

Доматената революция продължава. Бяхме там, където пише „Съединението прави силата”, за за допълним девиза с това, че разделението на властите е духът на демокрацията. Сега отиваме пред Съдебната палата. Там, където е болното място на България. Отиваме там, защото пред очите ни политици извиха врата на съдебната власт и правосъдие у нас няма.
А когато в една страна няма правосъдие, няма и държава. И това е провал. Провал, който се измерва с власт на олигархията вместо демокрацията, с корупция вместо върховенството на закона, с организирана престъпност вместо правата на човека.

Как си надписах доматите, предназначени за институцията, която най-често трябва да бъде замеряна

Авторът изразява специална благодарност на Европейската комисия, заради кратките и ясни препоръки в доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка  от юли, т.г.

Както вече споменах в предишен постинг, доматената революция е продължително действие. А целта е да бъдат замеряни институциите, докато се разделят. Една от тях, обаче трябва да бъде замеряна по-често и по-интензивно – Съдебната палата. Не за друго, а защото в нея има едно нездравословно и дори бих казал доста неприлично съжителство. На едни, които сочат с пръст престъпника и на други, чиято работа е да чуят обвинението и защитата. А след това да отсъдят има ли престъпление и ако има такова какво наказание са полага на виновника. В съдебната зала това съжителство не е проблем. По причина, че прокурорът е страна в процеса, а съдията – никак.


Животът извън съдебните зали -- прокурорът

Но, както знаем има живот, извън съдебните зали. И за нас, невинните граждани, и за магистратите. И тук вече, вътре в самата жива съдебна система, конкубинатът е като на длан.
Ето да вземем единият партньор –прокурорът. Както е известно, неговата задача е да разследва, да изучава битието на граждани с престъпни помисли или действия. А понеже такива граждани дал господ – и на улицата, и в институциите, и в частния бизнес, прокурорът на практика е навсякъде.

Какво е томатината

Кратък философски дискурс (популярно изложение)

Много неща се изговориха в социалните мрежи след томатината в събота. Очертаха се две мнения. Едното го изрази Босия като рече: по-добре домати, отколкото гранати! Другото пък защитиха мнозина поддържници на употребата на домата само като добавка към ракията. И рекоха: с домати революция не става!
Но това, между нас казано, е повърхностен спор. Нещо като мятане на камъчета, които летят, едва-едва докосвайки повърхността на водата. И съответно правят кръгчета. Най-вероятно всеки от томатолозите, ако има такива, би се усмихнал на подобно лекомислие.

Предмет, методи и средства

За да разберем какво е томатината, трябва да хванем бика за рогата. И направо да се запитаме каква е нейната цел, кави са нейните методи и изразни средства. За по-лесно, нека я сравним, примерно с философията. Последната изучава непреходното, а томатината тъкмо обратното – преходното. Философията търси трайното в менящата се действителност, а томатината – изменящото във всеобщата действителност, която обикновено наричаме статукво.
След като сме наясно с тази фундаментална разлика, вече можем спокойно да изведем главната цел на томатината – фасадата. Тя, томатината,  разкрива същността на фасадната демокрация като съпоставя нейните вътрешни и външни характеристики. Разбира се чрез основния обект – институциите.
Що се отнася до методите, двете науки си приличат. Също като философията и томатината използва хипотезата и експеримента. Хипотезата е, че институциите са развалени отвътре, следователно тази същностна характеристика трябва да придобие и своя външен израз. По-нататък идва експериментът. В случая на помощ идва основното средство – доматът.

Когато фалшифатът струва по-скъпо от оригинала

Особености на Томатината

Държа да отбележа, че тази вечер на Томатина-та въобще не съм се взел на сериозно. (Това последното е нарушение на правилата в българския език, но ще ми простите езиковия екстремизъм, тъй като съм все още под влияние на уличния. )
Причината да не приемам себе си сериозно не е това, че бях с домат в ръката. По скоро е другото – че през годините би трябвало да съм наясно с някои неща.
Едно от тях е, че протести с искания за радикални промени в обществото подлежат на бърза маргинализация. Справка: 14 януари 2009-та, когато студентите издигнаха като основен лозунг искането за смяна на системата. Но, разбира се не уточниха с каква.
Обяснението е много просто. Ще го разберете веднага, ако по някаква случайност се изправите пред едно лошо копие на Джокондата. В случай, че не сте изкушен от занаята, но пък сте образован човек, лесно ще забележите, че става дума за несръчно копие. Но ще ви бъде трудно да го обясните в конкретен план. Защото ще трябва да използвате понятия като светлина, перспектива, композиция. И да посочите дисбалансите между тях.
Точно така стоят нещата и в обществото ни. Виждаш ясно подмяната на принципи и ценности, но това не е достатъчно. Трябва да продължиш по-нататък, вече с езика на политическата наука. Защото не е сигурно, че само с неспециализирания си граждански ум, можеш да назовеш точно детайлите и разликите с оригинала. Дори и да видиш най-фундаменталния дефект – дисбаланса между властите, пак ще ти бъде трудно. Защото ще трябва да продължиш към последствията -- ефектите, отраженията в други сектори на обществото и въобще всичко, което отличава копието от оригинала.