Авторът изразява специална благодарност на Европейската комисия, заради кратките и ясни препоръки в доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от юли, т.г.
Както вече споменах в предишен постинг, доматената революция е продължително действие. А целта е да бъдат замеряни институциите, докато се разделят. Една от тях, обаче трябва да бъде замеряна по-често и по-интензивно – Съдебната палата. Не за друго, а защото в нея има едно нездравословно и дори бих казал доста неприлично съжителство. На едни, които сочат с пръст престъпника и на други, чиято работа е да чуят обвинението и защитата. А след това да отсъдят има ли престъпление и ако има такова какво наказание са полага на виновника. В съдебната зала това съжителство не е проблем. По причина, че прокурорът е страна в процеса, а съдията – никак.
Животът извън съдебните зали -- прокурорът
Но, както знаем има живот, извън съдебните зали. И за нас, невинните граждани, и за магистратите. И тук вече, вътре в самата жива съдебна система, конкубинатът е като на длан.
Ето да вземем единият партньор –прокурорът. Както е известно, неговата задача е да разследва, да изучава битието на граждани с престъпни помисли или действия. А понеже такива граждани дал господ – и на улицата, и в институциите, и в частния бизнес, прокурорът на практика е навсякъде.
Много неща се изговориха в социалните мрежи след томатината в събота. Очертаха се две мнения. Едното го изрази Босия като рече: по-добре домати, отколкото гранати! Другото пък защитиха мнозина поддържници на употребата на домата само като добавка към ракията. И рекоха: с домати революция не става! 
на Томатина-та въобще не съм се взел на сериозно. (Това последното е нарушение на правилата в българския език, но ще ми простите езиковия екстремизъм, тъй като съм все още под влияние на уличния. )