Приписка по страниците на седмичника „Капитал”
Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си. За съжаление изводите на авторката клонят към баналното, т.е. слабоста на правителството, съответно неговия „провал и ограничения брой, успехи, отбелязани в доклада на Брюксел”.\r\n
Не бих разсъждавал на тази тема, ако при нейната интерпретация и журналисти, и експерти у нас не допускат все една и съща грешка: да бъркат България примерно с Холандия. Или поне с Чехия. Казано по-конкретно, у нас се приема априори, че властта е съразмерно разпределена между отделните нива на управление, че всяка от тях притежава и упражнява в пълна степен присъщите и компетенции. Нещо, за което ние българите можем само да мечтаем. Не за друго, а защото през последните почти 20 години в у нас не е извършван дори и опит за деконцентрация и децентрализация на властта.\r\n
\r\n
Ако обърнем аршина на авторката, можем да се запитаме: а способни ли са публичните структури, т.е. центърът и правителството, да различават и решават проблеми на регионално ниво ? Със сигурност не. Най-вероятно биха имали този капацитет, ако сме с територията и населението на Андора. Или поне на Люксембург. Но не е така. Както е известно, в България има голямо богатство и разнообразие на ландшафт, на население, на традиции и пр. Амбицията всичко това да бъде управлявано от центъра е част от наследството на бившия комунистически режим. Ето защо, когато става дума за управлението на еврофондовете от Брюксел трябва да се вгледат по-внимателно в особеностите на българското управление. И например да си зададат въпроса: а кой все пак осъществява регионалното планиране у нас, кой координира в оперативен порядък програмите до последния детайл. Вече имах случай да посоча в един предишен постинг смазващото превъзходство на централната администрация, барабар със синдикатите в регионалния съвет на един от планово-икономическите райони. Откъде да знаят в Брюксел, че ,изпълнявайки формално критериите по така наречения
премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща.