Или за това как сме разминали с фашизма, но не и с евакуацията, която Тодор Колев предрече в далечната 1990-та
Тези дни социолозите се развихриха. По-точно онази част от тях, у които винаги е налице симпатия повече към демокрацията като такава, отколкото към страните, в които тя е трайно установена. Да обичаш демокрацията, но да мразиш американците и да привиждаш в собствения си народ фашизоидни черти е е мода и привилегия за новите леви. Новите леви, с новите калеври, леко опръскани с червена вар от времето от близкото минало. Сиреч от времето, когато се наливаха основите.
Бесен съм. Бесен съм тъй като днес в „Труд” Емил Коен продължава разсъжденията на Кольо Колев, пак в същия вестник, само че в броя от 8 август. И да говори за 60-годишнина студена гражданска война – от 1923 до 1989 година. Моля да ме извини социологът, чиито виждания по въпросите на етносите дълбоко уважавам, но войната не е била студена, а направо гореща. Даже много гореща. С десетките хиляди избити без съд и присъда веднага след 9 септември. По-късно със смъртните присъди над принц Кирил Сакскобургготски, Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов, ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 8 царски съветници. Опитайте се само да си го представите. А-ха, представяте ли си нали? Да не би да се размечтахме и по адрес на днешните депутати?
Но нека оставим Емил Коен да живее с мита за студената война и странното благоденствие в България през далечната 1939 година.
Много по-опасна е тезата на Кольо Колев * в предходната публикация „Крехкото лустро на демокрацията”. Ето какво казва социологът: „Ако България беше свободна и суверенна демократична страна, най-вероятно тя щеше да е... фашистка (за точност - националсоциалистическа). И фашизмът