Щит и меч

Или защо е по-важен въпросът какво да правим с МВР, а не това, че някой си Йовчев е написал закон

Напускащият през задните входове премиер Орешарски и опитващият се да влезе в политиката пак от там вътрешен министър Йовчев внесоха проект аз нов Закон за МВР. Пак през задния, сиреч служебния вход на Народното събрание.
Ако човек прочете законопроекта отзад-напред, т.е. от мотивите нагоре през подписа на Миков , преходните разпоредби и.т.н., ще види, че колкото по-нагоре, толкова по-познато, даже съвсем познато звучат членовете и алинеите.
Ето защо възниква съвсем основателният въпрос: а защо старият Закон за МВР, допълнен тук-таме с някое допълнително правомощие на полицаите, трябва да мине за нов ? Дали не е заради парламентарната статистика. Все пак по-внушително ще прозвучи един изцяло нов, отколкото изменен и допълнен стар закон ?

Месец и половина след атентата на летишето в Сарафово, българските разследващи органи се покриха. Тук-таме някой да надига глава от окопа, пуска някоя реплика в публичното пространство и се снишава отново. Само Цецо стои подаден до кръста над бруствера и обещава „месеци, дори години”.
В случая, обаче, разследва не само България. Разследват и израелските служби. Между действията на органите в двете страни има съществена разлика. У нас тихомълком бе възприета удобната теза, че става дума за самоубийствен атентат. И съответно разследването у нас се ориентира към по-трудното – набиране на информация за евентуалните поръчители. В Израел пък – обратното. Там са наясно с поръчителите, а изходен пункт на следствието е, че извършителят е жив. И щом е жив, трябва да бъде открит. Както е известно откриването на извършителят е най-краткия път да стигнеш да потвърдиш поръчителя.
Има още една съществена разлика между българските и израелските служби.
Ако случайно българските власти сметна, че извършителят е жив, те най-вероятно ще поискат европейска заповед за арест. За да могат после да го изправят пред съда. Ако разбира се, изобщо те имат такова желание, защото не знае дали в показанията си пред съда, атентатора няма да разбие на пух и прах българската дюнерна дипломация. И съответно да влоши отношенията ни с определени държави и организации.
Израелците, обаче, няма да искат европейска заповед, а ще си го хванат сами. В която и точка на света да е атентатора. Жив или мъртъв. Ако е жив, разбира се, ще го изправят пред съда. Както направиха преди години с Адолф Айхман, а с много други, които са екзекутирали евреи.

Днес, 27-мия ден от атентата в Бургас, е много подходящ , за да чуем от МВР нещо по-съществено около разследването. Казвам подходящ, защото на тази дата преди 18 години, при операция на френските власти е заловен Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос Чакала. Между другото пребивавал многократно в България в края на седемдесетта години. По времето, през което Чакала скита из нощна София, централата на терористичната организация, която ръководи е в Дамаск. Той самият често е със сирийски дипломатически паспорт. По онова време режимът води много балансирана политика по отношение на Сирия под водачеството на Хафез Асад, бащата на днешния диктатор. Даже му даваме заеми отвреме-навреме.
Ние, разбира се, не можем да мечтаем за френския съдия Жан-Луи Брюгиер, командвал операцията по заляването на Чакала. Имаме на разположение само разговорливият напоследък следовател Георги Илиев. И Цецо, разбира се. Да не забравим за Цецо, че скоро май не сме го виждали по телевизията.