Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

парламентарни избори

Никой не чете партийни програми, но пък тях и без това ги няма

Тези дни изчетох в медиите доста анализи на предизборните програми на политическите партии. Изненадан съм. Къде бе, колеги, ги намирате тези документи ? Аз не успявам. Единственият, който успях да открия и който беше що-годе в приличен вид е програмата на ДБГ. На сайта на ГЕРБ има акценти. Съвсем, ама съвсем неглиже. Като ги минеш на тъгъдък, все едно си ударил сто грама екстраст Artemisia absinthium *. Демек, забранената в началото на миналия век напитка абсент*. На страничката на социалистите, човек може да намери информационна кореспонденция от тяхна сбирка в НДК, на която Станишев излага програмните приоритети. Все пак, с малко упоритост успях да се докопам и до четиво от 16 февруари, т.г. – „Радикална промяна за демократична и социална България”. Както можете да се досетите – то не е за хора със слаби сърца. Няма програми още на сайтовете на ДПС, на Атака и на РЗС. На сайта на ДСБ пък се мъдри програмен документ в три раздела ( „ДОХОДИ, РАБОТА, СИГУРНОСТ”) с по три стъпки във всеки един от тях. Той оставя впечатлението на адаптирана приказка. В нея има точно 263 думи, както сочи моя текстови редактор. Това е положението към днешна дата. Българските политически партии съвсем са му отпуснали края. Но пък къде в закона е казано, че за да се явиш на избори, за да влезеш във властта и дори да получиш субсидия е необходимо да бизнес план… пардон програма. Но, колкото – толкова. Утре смятам да се спра по-подробно на акцентите на гражданите за европейско равнище, след това на „Радикална България „и така нататък, по реда в социологическите проучвания. ---------------- *
------

За комфорта и дискомфорта на хората, които са на екрана в изборните нощи

Размисли по време на Първата национална конференция по избори системи в Боровец и след нея

През годините поколенията или по точно казано лицата сред политиците, бързо се сменяха. И на пръсти се броят тези, които могат да отпразнуват две десетилетия в политиката. Но пък те и не го правят шумно. По обясними причини.
Има една категория, обаче, сред която дълголетието е очевидно – хората, които правят изборите. И като технология и като представяне пред обществото. Без първото, те не биха се състояли, без второто пък няма няма да проумеем сложните механизми, които периодично пълнят Народното събрание или пък общинските съвети.
Признавам, че бях любопитен да прекарам три дни в Боровец, в хотел „Рила”. И да чуя едно- друго за изминалите 22 години, през които правим свободни избори. Също така и заради наситеното със събития близко бъдеще - референдумът и парламентарните избори през идната година. При това да го чуя от динозаври-изборджии като Митко Димитров и Мишо Константинов. И от социолози като Андрей Райчев.
Впрочем, може би за вторите и за прозвището не съм прав. Защото в залата Мира Радева джентълменски настоя да не сме толкова ларж към тези , които си видят хляба от проучването на обществото мнение. По причина, че не с тях се изчерпва науката и практиката на социологията. Макар от друга страна пък да сме наясно, че търсенето на на социолизи, например в бизнеса клони към нула.
Мога да кажа, че докладите бяха интересни за навлеци и хора извън бранша като мен. Имаше само един момент на втория ден, в който за момент ми се прииска от да избягам час. Но така е, не всеки може да понесе сравнението между методите на Д,онт и Хеър.Нимайер и тънкостите между тях, които разясни Красимир Калинов.

Комунизмът си отиде за трети пореден път *

Не споделям едно широко разпространено убеждение, че комунизмът си отива след като бившите комунисти биват изритани /1997/ или пък отстранени от властта. Комунистите у нас си оплетоха кошницата още в началото на 90-та и днес българските политически партии трябва да спазват правилата, определени от тях. С други думи освен тежкото наследство на кабинетът Станишев, новата коалиция ще трябва да се съобразява /или пък не/ и с политическото завещание на башмайсторите на политическата система от началото на 90-те. Например в областта на правосъдието и вътрешния ред. А как става това ?

Почти ултиматум на Бойко Борисов

Тази сутрин при Бареков Р. Овч. заклейми управлението на ОДС и естествено не пропусна Иван Костов. Но в случая няма как да бъде иначе. С всичките си кусури четиригодишното успешно управление на сините продължава да бъде трън в очите на комунистите. Горе-долу по същото време в НТВ и лидерът на ГЕРБ даде оценка на мандата на ОДС. Макар и косвена. За целта в дома му в Банкя имаше репортерка и бе осъществено пряко излъчване. Грях ми на душата, но си мисля, че ако някой ден /нека да е по-далечен/ генерала наистина се тръшне, ще извикат в дома му не свещеник, а репортерка.

Няколко бележки по един от разделите на програмата на Синята коалиция

­

Вчера споменах, че реформата в съдебната власт е едно от предизвикателствата в програмата на Синята коалиция. Тъкмо по тази причина подходът в случая трябва да бъде особено внимателен. И понеже програмата все още се обсъжда, ще си позволя да направя няколко, струва ми се важни бележки.

Първата е свързана с намерението да бъде създадeна постоянна парламентарна  комисия за контрол върху съдебната власт.­*

Синята коалиция представи предизборната си програма

Вчера в хотел "Радисън" Синята коалиция представи проекта си за предизборна програма. И за европейските, и за парламентарните избори, както уточни Найден Зеленогорски. Сигурно ще има още малко работа по документа, но от сега мога да кажа, че отпаднаха съмненията, които имах при подписването на предизборното споразумение.* Съмнения за известно заобикаляне на принципни въпроси, като например съдебната власт. В платформата според мене нещата са казани пределно ясно -- цялата съдебна власт у съдиите и съдилищата. Освен това -- и с необходимата доза честност, а именно че трябват конституционни промени и съответно широк консенсус.

Страници