Ако след изборите през 2009-та сте си мислили, че на власт идва по-добрата част от БКП, вече знаете, че не сте прави. Тъкмо обратното. По-лошата е. Както по-лош от вълка може да пак вълка, само че в овча кожа.
Ето, например моите агенти в БСП постоянно ми донесат, че на „Позитано” се умува усърдно по разни неща. Ако умуването се избистри в предизборна програма, не е изключено напролет да чуем, че социалистите за децентрализация. Сиреч, алтернативата на раздаване на имоти за общините от кабинета, буквално всяка сряда. И, разбира се, на системата за материално стимулиране на местната власт, измислена от министър Дянков.
Пак от там (представете) агентите ми съобщават невероятната информация, че бившите комунисти се готвят да вдигнат омертата над реформата на съдебната система. И се оглеждат дали ще има някой, който да преговаря с тях за промени в Конституцията.
Куп други новини добри новини имам от „Позитано” и спокойно мога да ви кажа, защото знам, че въпреки това няма да гласувате за тях. Но нямам време.
По тази причина ще се спра накратко върху това какво днес казаха в парламента огняроинтелигентите, които се направят десница.
Първо --обещаха по-високи доходи. Нещо, което правят, разбира се преди всичко левите партии. Защото опре ли до държавата ( а не до пазара и работодателите) да вдига доходите
Второ - обещаха по евтини лекарства. Т.е.от една страна вдигат доходите, от друга ви намаляват лекарствата. Ако изобщо не се разболеете –представете си колко губите.
Трето. Казаха, че ще плащат две години осигуровките на нови работници, което ще рече, че падне яко харчене от бюджета. А по стар български обичай – и надлъгване с работодателите.
Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Спохождала ли ви е славата? Като гледам извадката на хората, които четат този блог, напълно е възможно. Тогава сигурно знаете коя е следващата мечта ? Анонимността, разбира се. У нас най-силно я желаят депутатите, а не хората на изкуството, както можете би си мислите. Мечтата е еднакво притегателна, както за мнозинството депутатите, за които дори и не сте чували, така и за онези, които по силата на служебните си задължения, все пак трябва да се появяват на екрана и да отговарят на въпроси. Отвреме-навреме някой от анонимните в парламента излиза на сцената. Като Димитър Аврамов, например.
Днес стана ясно, че така наречените две трети на депутатите май ще останат непокътнати. Върху тях няма да има дължими данъци. Това, обаче не е фатално. Проблема не в в това дали се облагат депутатските представителни, а дали срещу тях има какъвто и да е отчет. А такъв няма. 
а никакво съмнение,
че българските тайни служби са дълбоко потопени спящи клетки на сигурността в обществото ни. Ако и да имат най-сериозните масиви с информация и агентура, наследена от времето, когато комунистически режим отглеждаще прохождащите терористи.