Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Непубликувано

Етническият модел у нас – двете страни на везната

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа Нийлс Мюзникс издигна глас срещу политическите партии, които използват в свои интерес предразсъдите по отношение на мюсюлманите. Измежду споменатите страни е и България. И две български политически партии, които комисарят не назовава конкретно.
Ако бъдем реалисти, трябва да приемем критиката. Дори само наличието на „Атака”е достатъчно, за да съществува този проблем.
В контекста на случващото се през последните дни въпросът за мирното съжителство на етносите у нас става от важен по-важен. Лично аз нямам големи притеснения, свързани с някакво прекомерно влияние на джихадистите у нас. Българските мюсюлмани в огромната си част за сунити. Т.е. от не толкова политизирания и фанатичен клон на исляма – шиитския. Който има представа от тази съществена разлика, знае за какво говоря. Освен това, по стечения на обстоятелствата съм живял доста време между български турци, а също така и между българо-мохамедани. Времето бе достатъчно, за да се убедя колко е прав големият български писател Йорданов в отношението си към тези етнически общности..
Тъкмо по тези причини, както и заради традиционна толератност на българите, мисля, че коя партия у нас спекулира с предразсъдиците е по-малкият проблем.
По-големият е така наречения етнически модел, който мнозина представят като едно от най-големите завоевания на прехода. Твърдението, разбира се, подлежи на съмнение. Най-малкото, заради това, че интеграцията на етносите, включително мюсюлманските, е все още голям проблем в България. Проблем беше даже и във времената, когато страната на два пъти бе управлявана с мандат на политическото представителство на мюсюлманите у нас – Движението за права и свободи.

Непубликувано

Защо някога бяхме екстремисти знаем, но не и защо днес ни наричат революционери – основното изказване, което трябваше да направя на дискусия, организирана от Гражданския комитет “14 декември” на 15 май в зала № 10 на НДК. Изказването бе прекъснато с освирквания в самото начало и в демократичен порядък, ние, организаторите дадохме думата на Цоню Корнажев, за да изрази своя протест. Името им е легион, Ваше Величество ! — отворено писмо до лидера на НДСВ от 5 май 2001

Защо някога бяхме екстремисти знаем, но не и защо днес ни наричат революционери

Нeщо много важно се случи на 13 май 2003 год. От СДС, от синята партия си тръгна Едвин Сугарев. Без съмнение единственият човек със синя партийна книжка, извървял тринайсет и половина години нелек път именно с тази партия. Без съмнение единственият човек в Националния политически съвет, изявил гражданската си позиция, далеч преди БКП да разреши да се говори свободно и хората да се събират мирно и без оръжие, както пише в Конституцията. Без съмнение, човекът, който наред с Филип Димитров е олицетворение на морала, а в някаква степен и на синята кауза. Преди да си тръгне, обаче, Едвин бе заклеймен.

Името им е легион, Ваше Величество!

Отворено писмо от Пламен Даракчиев, инициатор, автор на устройствените и програмните документи и организатор на Движение "Оборище" до Н.В. Цар Симеон ІІ, лидер на НД "Симеон" ІІ

Ваше Величество,