Комисарят по човешките права към Съвета на Европа
Нийлс Мюзникс издигна глас срещу политическите партии, които използват в свои интерес предразсъдите по отношение на мюсюлманите. Измежду споменатите страни е и България. И две български политически партии, които комисарят не назовава конкретно.
Ако бъдем реалисти, трябва да приемем критиката. Дори само наличието на „Атака”е достатъчно, за да съществува този проблем.
В контекста на случващото се през последните дни въпросът за мирното съжителство на етносите у нас става от важен по-важен. Лично аз нямам големи притеснения, свързани с някакво прекомерно влияние на джихадистите у нас. Българските мюсюлмани в огромната си част за сунити. Т.е. от не толкова политизирания и фанатичен клон на исляма – шиитския. Който има представа от тази съществена разлика, знае за какво говоря. Освен това, по стечения на обстоятелствата съм живял доста време между български турци, а също така и между българо-мохамедани. Времето бе достатъчно, за да се убедя колко е прав големият български писател Йорданов в отношението си към тези етнически общности..
Тъкмо по тези причини, както и заради традиционна толератност на българите, мисля, че коя партия у нас спекулира с предразсъдиците е по-малкият проблем.
По-големият е така наречения етнически модел, който мнозина представят като едно от най-големите завоевания на прехода. Твърдението, разбира се, подлежи на съмнение. Най-малкото, заради това, че интеграцията на етносите, включително мюсюлманските, е все още голям проблем в България. Проблем беше даже и във времената, когато страната на два пъти бе управлявана с мандат на политическото представителство на мюсюлманите у нас – Движението за права и свободи.