Дипломатически дописки

Как само за една година разцъфтя българо-сирийската дружба

Днес, покрай публикацията в блога си за опростените 54 милиона долара сирийски дълг към България, Иво Инджев ме подсети, че нещата в тази история имат свой контекст. Сам по себе си той поражда много въпроси и затова ще маркирам по-важните събития в балансираната политика на на правителството спрямо тази близкоизточна държава.
2010 г.,24-25 април. Посещение в Сирия на премиера Борисов, придружен от трима министри в Дамаск. Срещи с Асад и премиера Наджи ал Отари.
2010 г., 9-10 ноември. Башар Асад е на официално посещение в България. Срещи с президента Първанов и премиера Борисов.
2010 г., 25 ноември. Изтича в медиите информацията за опростените 54 млн долара дълг на Сирия към България.
31 март 2011. Българското правителство одобрява проекти за споразумения с режима на Асад – промишлено и информационно. Предвижда се те подписването им да стане на сесия на българо сирийския смесен комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество. Тъй като конфликта в Сирия вече е започнал в официалното комюнике на правителството е отблязано многозначително, че „Форумът ще се проведе в Дамаск, когато обстановката го позволява.”
2011, 10 април. Посещение на външния министър Николай Младенов и срещи с Башар Асад и със сирийския си колега Уалид ал Моалем. След началото на конфликта на практика единствено той и руския външен министър Сергей Лавров са гостували на Асад.

Днес се замислих къде е балансът или пък дисбалансът в българската външна политика в тази деликатна част от света Бликия Изток. Както и го въртиш, нещата здраво са се объркали. От една страна баланса може да е нездравословен. Т.е., ако дипломацията ни, ходи по опънато въже между предимствата ни от членството в ЕС и риска да бъдем идентифицирани като мишена на терористи и близкоизточни режими. Както вчера го определи Джон Бренън, цитиран в предходния ми постинг. От друга страна пък баланса може да бъде здравословен, както днес твърди лидерът на ДСБ на Иван Костов. Сиреч страната ни не е трябвало да се меси в сирийския конфликт. И на срещата софийската среща на сирийската опозиция през месец май е трябвало да бъдат поканени представители на другата враждуваща страна – правителството на Башар Асад.
Ха сега де! Ще рече човек, че не сирийският режим, а правителсвото на кралство Лесото заяви публично онзи ден, че ще употреби химическо оръжие в случай на външна намеса. Пак по тази логика преди две години вместо да се чудим каква позиция да заемем можехме да поканим у нас на конференция полковник Кадафи и представители на Либийския национален съвет на бунтовниците.
В случая не мога да не защитя правителството бабарар с външния министър Младенов. Конференцията на сирийската опозиция трябваше да бъде организирана точно по този начин и посланикът на Асад трябваше да бъде изгонен.

Кратък пример от Христоматията за дюнер дипломация

„Българската външна политика в никакъв случай не е провокирала терористите за този акт.” – каза днес външния ни министър Николай Младенов. Да, съгласен с него. Дюнер дипломацията никога не провокира. И понеже много си говорим за това странно явление в българската външна, вътрешна и всякаква политика, нека да я видим така да се каже в кристален вид.
31 март 2011 година. Конфликтът в Сирия вече е започнал. На свое заседание българското правителство одобрява проекти за споразумения с режима на Асад – едно за информационно сътрудничество и едно в сферата на промишлеността. В комюникето на официалната страница на кабинета присъства уникалното изречение: „Форумът ще се проведе в Дамаск, когато обстановката го позволява”*. (Курсивът е на автора).
Има ли предизвикателство? Няма, разбира се. Дали са го разбрали от Хизбула, които сега подкрепят Асад?
Ето, ако някой ви пита какво дюнер дипломация – това е. Впрочем, сигурен съм, че и вие имате достатъчно примери.
.................
* Става дума за сесия на българо-сирийския смесен комитет. И за подписването на документите от страна бившия министър Трайчо Трайко, което разбира се, не се състоя.