На улицата

Проект!

Общи условия

Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение.
(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.
(3) Лица под 16 години имат право на организация и участие в публични събрания при условие, че е налице писмено съгласие от страна на техните родители или законни настойници.
(4) Право да организират и провеждат публични събрания имат също така бежанци и чуждестранни граждани, временно или постоянно пребиваващи в Република България.

Чл. 2. (1) Правото на гражданите да се събират мирно и без оръжие не подлежи на никакви ограничения с изключение на случаите, посочени в закона и които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите граждани.
(2) Никой не може да предоврати или да попречи на организирането и провеждането на мирно събрание извън случаите, предвидени в този закон.

Чл.3. (1) За събранията на открито организаторите уведомяват предварително местната власт по реда на този закон
(2) Не се изисква предварително уведомление за :
1. Събрания в закрити помещения
2. Събрание или митинг с не повече от 50 участници
3. Публични места, за които съгласно разпоредбите на местната власт не се изисква предварително уведомление
4. Културни и спортни прояви, сватбени тържества, погребални церемонии и обреди на вероизповеданията в България;
5. Публични прояви, предвидени в нормативен акт;

Мотиви

Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свъързано и често пъти важдана предпоставка за осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото,правото на стачка, религиозните свободи е пр. След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година. По-късно, с приемането на Конституцията от 1991 година, правото на мирни събрания бе отделено от правото на свобода на словото и печата и бе прокламирано в отделен чл. 43. Съгласно неговата уредба гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрание и манифестации, като реда за тяхното организиране и провеждане се определя със закон.

За съжаление разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ца определянето на реда и организирането на събранията и манифестациите със закон бе изтълкувана в полза на вече приет от 35-то обикновено народно събрание Закон за събранията, митингите и манифестациите.
Този нормативен акт, приет без дискусия и от едно безсъмнено партийно назначено народно събрание е изцяло пропит с презумпцията за защита на обществения ред, а не за създаване на условия за гражданите с цел упражняване на тяхното право на мирни събрание. Именно по тази причина законът създава редица ограничения, които са в разрез с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права. Неговите основни недостатъци са:
-- липса на ясно определение на правото на мирни събрания, както и диференцирането на видовете граждански прояви

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

­Проект!

Закон за събранията
Общи условия

Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение.

(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.

Пълен текст

Мотиви към закона

Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свъързано и често пъти важдана предпоставка за осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото,правото на стачка и религиозните свободи.. След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година.



Пълен текст

Събрания и митинги в България има от 20 години, манифестации – слава богу – не! Но заедно с това от 20 години българската полиция бие наред. Би депутати от Великото народно събрание, би ексминистър-председателя на Филип Димитров, ­би ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.

За това сега, когато чакаме евентуалното вето на президента върху промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите е добре да знаем, че то няма да попречи на полицията да бие наред, когато му дойде времето. И раздела „Престъпления в срещу свободата на събранията, митингите и манифестациите” да си стои като коледно украшение, без през изминалите двайсет години да има поне едно длъжностно лице зад решетките, както предвижда чл. 174 а.

Днес бях на протеста. По две причини. Първата е, разбира се да подкрепя исканията „Зелените”, Гражданска инициатива „ Справедливост” и останалите организатори. Особено ми харесва втората точка, която предвижда превръщането на МВР от конспиративна*, каквато е сега, в съвременна европейска правоохранителна институция.
Втората причина е да видя дали има разлика между вчерашната /Петков-Миков/ и днешната милиция. За целта предприех мащабно наблюдение и проследяване, включващо широк обход на пространството около площад „Народно събрание”. Тръгнах от „Шишман”, където бе разположен полицейски джип и двама униформени отбиваха случайни и неслучайни минувачи. После минах по „Аксаков” и видях другия пост на „Цар Освободител”. Продължих нагоре, завих покрай Италианското посолство, покрай Народното събрание, градинката и приключих до Метростанцията. Попътно преброих 4 микробуса, 4 джипа, 4 леки автомобила със сини лампи, 22 обозначени полицейски коли, три камионетки с надпис „Жандармерия” до градинката откъм Народното събрание. Плюс две сериозни струпвания на полицаи в близост до „Ялта” и Катедралата. Може и нещо да съм пропуснал, а и кьошета наоколо, колкото щеш, но и това, което видях е достатъчно да направим един простичък извод.
За разлика от вчерашната милиция, която се струпваше направо пред парламента, днешната предпочита дистанцията. Иначе количеството си е същото. И жандармерията – също.

Вчера бях за малко на помена на българската демокрация пред паметника на патриарх Евтимий. Не съм още престарял, за да ми измират връстниците, но забелязвам, че напоследък често съм в траур. Последният път беше през есента, когато Бого Шопов и еколозите погребаха Конституцията. За разлика от тогава, сега вече имаше некролог. И то във формат А3. Прочиташ го и веднага разбираш, покойната е умъртвена по особено мъчителен начин. С това бяха съгласни всички присъстващи опечалени. Но имаше изключения. Например депутатът Атанас Атанасов. Размених две думи с него, малко преди журналистите да го навалят с диктофоните и останах с впечатление, че не е много доволен. Както и да е, сигурно е имало и такива, които са се пообъркали, смятайки, че поменът е за тройната коалиция. По-късно, обаче, когато прочетох некролога по-внимателно, разбрах, че опозицията има право да се цупи. Най-вероятно на десните политици няма да им хареса оценките за „фалшификация на изборни резултатите” , „отгледана опозиция” и пр. По-нататък пък имаше още по-стряскаща констатация, че протестиращите искат чисто гражданска победа, а не на „продажната и престъпна опозиция, част олигархичната върхушка.” С други нов 4 февруари, но без политическите партии.

Малко преди да си тръгна ме заговори възрастен симпатизант на СДС в Люлин. Човекът бе също разтревожен от оценката за опозицията в некролога, та се питаше дали при това положение трябва да ходи на протестите. ­

В блога на Комитата видях проекта за декларация на протестиращите, която ще бъде прочетена днес следобед на митинга. Едно от исканията в нея – инициирането на нов обществен договор, вече придава нов смисъл на протестите. И това вече е покана към политиците да освободят терена. Не за друго, а защото обществения договор е договор между самите граждани. От тук нататък политиците в България трябва да избират между битността си на политици и качеството си на граждани.

Изборът е най-вече за представителите на десницата. Както в парламента, така и в местната власт. Техният глас в подкрепа на протестиращите и дори тяхното участие вече имат огромно значение. Те, и СДС, и ДСБ – имат моралното право да изберат качеството си на граждани. Не за друго, а защото в далечната 1991 година тъкмо СДС напусна Великото народно събрание. Тъкмо синята партия реши нейните народни представители да не подпишат Конституцията. Ето и мотивът за това решение: : „СДС като демократична коалиция от партии и организации, обединяваща стремежите на милиони български граждани, оценява проектоконституцията като съдъргаща редица недемократични разпореждания, които ограничават основни права и свободи на гражданите и препятстват смяната на политическата и икономическата система”.? Тази оценка бе в основата на решението на СДС неговите народни представители да напуснат Великото народно събрание и да откажат да подпишат Основния закон.

Някой да е отменил това решение ? Питам сега, най-вече Мартин Димитров, председателя на партията-правоприемник на тогавашната коалиция.

Още по валиден е въпросът към народния представител на СДС във Великото народно събрание Иван Костов?, сега председател на­ ДСБ.

­Днес в залата „Изток” на Народното събрание, депутати, компетентни органи и протестиращите майки ще обсъждат проблемите на децата и семейството. За трети път от 20 януари насам. Срещу тях ще седнат Хасан Адемов, председател на Комисията н­а труда и социалната политика, Лалко Дулевски, представител на Икономическия и социален съвет, и разбира се, представители на най-засмяното ведомство – Министерството на труда и социалната политика. Какво ще чуят майките – не знам. Знам, обаче, че Хасан Адемов не е изпълнил агажимента си от 20 януари да проведе специално общо заседание на ресорните комисии в парламента, на което да бъдат обсъдени исканията на майките.­

Шествието на студентите: тръгване 13,00 часа от Студенския град, зала "Христо Ботев". 14,00 часа -- пл. "Независимост" пред бившия Партиен дом.15,00 -- Народно събрание.

Призив: Събуди ближния си? 65 години стигат!­

Декларация:

ПРЕДСТОИ НОВА БИТКА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И ЖИВОТ В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА!