Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Категории: 

За Гоце, прасетата и хубавите ябълки

 

Тази сутрин в Нова ТВ Гоце не пропусна да намекне за любимата си президентска република. И, разбира се да се застрахова, че това е дългосрочен проект, свързан с Велико народно събрание. Чудя се дали в отчаянието си пуснатият по пързалката експрезидент няма да се опита да подобри резултата си на изборите, развивайки по време кампанията тъкмо тази идея ? Особено сред една част от нашите съграждани, която е петимна за генералско перчене и твърда ръка. Ето защо не бива да махваме с ръка и да оставяме прасетата да ядат хубавите ябълки. Още повече, че годините на прехода често пъти сме следваме този принцип. Справка – профанизацията на идеята за Велико народно събрание от Яни Янев.

Категории: