И аз живях социализма
Допускам, че някои от вас ще ме разпознаят като човек с минало. Работата е в това, че миналото си е мое, но интерпретацията – не. Благодарение на медиите, естествено. Не казвам, че не е било забавно да бъда такъв, какъвто не съм в действителност. Истината е, че дълбоко в себе си винаги съм бил скитник и винаги ме е изкушавала възможността да започна нов живот. Медиите щедро я предоставят. После, естествено, ти се връща тъпкано.
Роден съм на 27 юли 1953 година в Ямбол. Имам оскъдни спомени от родния си град, тъй като след няколко години бурен съвместен живот, родителите ми поеха всеки по пътя си. Съответно и аз по моя: от град на град, от село на село, къде по волята на някой от двамата, къде по собствено желание. Ще бъде несправедливо, ако не отбележа и другата съществена причина за това скитане: бях лош ученик. Далеч от родителите, с разнообразни занимания, подрънкващ на китара, с дълга коса, с цигара в устата, ненавиждащ униформата – нужно ли е повече да обяснявам, когато става дума за края на 60-те и началото на 70-те години. С малко късмет, къде изключен, къде сменил СПТУ с техникум, къде повтарял, къде като частен ученик, вече на двайсет и една, най-накрая стигнах до четвърти курс. Завърших го в Икономическия техникум в Пазарджик.