Лични

Време е вече да премина към най-актуалното — изборите за евродепутати. Мисля да направя един сравнителен анализ на платформите на основните партии. Вече сме наясно как българинът си представя членството в Европа, остава да видим как го правят и партиите. Това от една страна. От друга — корупционният скандал и евентуалните последици от него ме накараха да променя малко плановете си. И по тази причина, ще отворя темата за дясното не през юни, а още тези дни. Не за друго, а защото, сигурен съм, предстоят много сериозни промени в Конституцията.

Тези дни, около проекта на берлинския Институт за Източна Европа, журналистиката на прикритие наруши правилата. И излезе на открито. Вчера “Труд” направо си беше “Работническо дело”. От по меките времена, примерно 1988-89 година. А Валерия Велева ? — отново в ролята в ролята на Ориана Фалачи.Една италианска журналистка, вече покойница, известна в близкото минало със своя метод на интервю — разпита. Но знаете ли каква разликата между италианката и българката ? Едната обикновено разпитваше много потайни хора, така че всичко си казваха /Хомейни, например/ .

“Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно”. Така през 1995 г. Румяна Узунова, вече тежко болна, намира сили да иронизира дори болестта си. 
 

Медиапул, 17 април 2007

Няма кой друг да го каже това, освен Румяна, мисля си днес. На нейния рожден ден. И си представям как го е подхвърлила между другото с леко присвитите си кавказки очи. Сигурно по-тъжни, отколкото ги познавам.

Но тогава, в деня, в който с Марко Ганчев и съпругата му стоим на изхода на външни линии на летище София, не мога по-никакъв начин да си я представя. Ще бъда с червена шапчица, казва ми тя предния ден по телефона. Не знам, обаче, че тя ще бъде и с роклята с генералски еполети. И дори само по тази причина няма да е една от върволицата пътници, пристигащи с с полета от Мюнхен.