Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си.
Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път.
Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали..
Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”.
А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов?
---------------
* Така си ми казваше