Или защо 8 декември е моят личен официален празник
Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни.
Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.
Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и почти криминална история, както започва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) недовършената си монография „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.
Варено яйце му е майката
И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов минах метър и никой не се вгледа в документите ми. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца
браншовите съюзи на погребалните агенции. Какво друго да мисли човек за зачестилите срещи между властта и погребалните агенции освен , че последните трябва да се погрижат за последиците от нейното управление ?
Фасадата на болницата е в кремаво-жълто. Такава беше и през 60-те години, когато този цвят още беше модерен. Вътре – познатият мозаечен циментов под, разтурията по коридорите, спарената миризма в пренаселените стаи, напуканата дървена дограма на прозорците, античните кушетки на колела, захабените чаршафи. Интензивното в неврологичното отделение е една голяма стая, преградена с нисък параван-хармоника. В нея са натъпкани десетина пациенти, съответно мъже и жени. Млади и стари. С осигуровки и без осигуровки.
толицата. Нагло, арогантно, пред очите на всички ни. И едва ли ще се намери някой, който да се усъмни в това, че митингът на „Атака” е организиран на това място с една единствена цел – да заглуши молитвата на мюсюлманите вътре и да провокира тяхното търпение. 
Безсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.