Рано тази сутрин са взривили 
ресторант „Кошарите” в Лозенец. Но спокойно. ОТИ вече са на място, а сигурно и Цецо вече е пристигнал.
Викам си не ми стига, че си отидоха „Златна панега”, „Варшава”, „Прага” и други хубави места от студентските ми години, сега и „Кошарите”. Че то какво ще остане от спомените ни, като си отидат кръчмите?
През далечната 1989-та често навестявахме това заведение. Една юнска вечер седим в градината с Тодор Гагалов, Ирен Зафирова и още някой, но вече не помня. Оркестърът свири та се къса, но ние сме увесили носове. Преди броени дни са прибрали Тренчев и Босия в затвора и дето се вика ходим вече с четката със зъби в джоба.
По едно време Гагалов, както винаги изтупан с вратовръзка и удивително приличаш на цивилен изкуствовед, казва нещо от рода:
-- А бе, кво сте се окумили. А по-ведро, я си съберете гемиите.
Казва това и става. Отива при оркестрантите, говори им нещо, връща се и след малко нищо неподозиращия им ръководител съобщава тържествено:
-- А сега, за юнаците от масата в ъгъла, за профсъюз „Подкрепа”, за Николай Колев – Босия и за Костадин Тренчев * – ще изпълним „Костадин войводата”.
И подхващат „Костадин Войводата”, а пък ние вдигаме чашите и се кефим. Забелязваме, че на една от съседните маси, вече има озадачени. Един от тях е с вратовръзка и Гагалов го посочва нахално:
-- Тоя е, да знаете, ченгето му с ченге!...
На другия ден, Тодор го прибраха. Но не заради случката в „Кошарите”, а за противодържавни работи.
--------------
* По онова време той наистина се водеше с рожденото си име Костадин и все още не бе сменил паспорта
за жертвите на комунистическия режим. У нас и в другите източноевропейски страни. Слава богу, освен Европейския парламент преди три години и българското Народно събрание прие решение по този повод. По ирония на случая, ден преди да отбележим датата дойде новината, че давността по делото за така наречения възродителен процес се удължава с още три месеца. А през тези три месеца, както казват хората – я камилата, я камиларят. Нищо, че в своя декларация от началото на тази година, пак българският парламент обяви случилото се през 80-те години за „форма на етническо прочистване”. 
С бързината на мисълта, както става при подрастващите. Мая пристигна у дома във Велинград някъде в средата на август. Заедно с баба си и брат си Любо (Любомил или нещо такова). Причината бе пастрока ми Деньо, който на следващата година си отиде без време. Освен българския си паспорт, той имаше pvc карта (легимация), в която пишеше на латиница Daniel Kristoff. Също така говореше свободно чешки и словашки, по причина, че бе прекарал много години в Бърно. И дори бе оставил там жена и две словачета.
Лято e. Хеле пък август. Рано е за политика, късно е да планираш почивка. Какво му остава на човек, освен се замисли върху правописа. Тъкмо това направих. И след много мислене, взех решението: ОТ УТРЕ В ТОЗИ БЛОГ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИЖДАТЕ ПЪЛЕН И КРАТЪК ЧЛЕН.. 
Днес сутринта с изненада разбрах за ужасния край на 
Днес Израел погреба своите граждани убити при атентата в Бургас. На покойниците бяха отдадени военни почести. По причина, че всеки гражданин на тази малка държава, без значение на пол и възраст, където и да се намира по света, иска или не иска, е на фронтова линия. Въоръжен единствено със своя багаж, лаптоп и минерална вода, той винаги е потенциална мишена за тежко въоръжени терористи.