20 години по-късно

На 10 ноември вечерта пих гроздова. И дори направих главата. Но не заради онова, което си мислите, а по съвсем лични причини. И ми беше едно такова, дето вика народът хем сърби, хем боли. От една страна се радваш, че си отървал кожата, от друга си мислиш – май не остана време повечко от нас да си подпалят къщите.

Не за друго, а защото два месеца преди тази дата, нещата вряха и кипяха. В навечерието, а и по време на Екофорума /вярно, пак външна причина/ много хора вече правеха своя избор. Южният парк се пълнеше, и то не само със столичани. В различни градове на страната възникваха организирани групи, къде под егидата на така наречените неформални движения, къде самостоятелно. Стотици, хиляди, а може би десетки хиляди граждани бяха на прага или пък вече бяха направили своя избор. И съответно поеха своите рискове. С други думи нещата бяха тръгнали и връщането назад можеше да стане единствено с палки, арести, а може би и наистина с танкове по площадите.

Десети ноември спря този процес. Предоврати много бъдещи биографии и обезмисли стореното от малцината активни противници на режима у нас.

Що се отнася до мене, не послушах съвета на майка ми и се събрах с лоши приятели. Имаха навика да прибират хората от площадите.

Ето защо, мисля тази вечер да мина без гроздова..

Като се присъединявам към всичко казано от Петър Стоянов в неговия блог по повод 10 януари, ми се ще да направя едно, струва ми се, съществено уточнение. По повод на твърдението, че СДС не е организаторът на протестите. Разбирам прекрасно какво иска да каже лидерът на СДС. Разбирам, че той иска да отбие инсинуациите за предварителна организация, режисура и планиране на Раковски 134. Само че има опасност много хора да го разберат буквално.Да, наистина обстановката бе такава не заради някакви подмолни действия на опозицията, а вследствие на ината и некадърността на правителството на Виденов. Недоволството, меко казано, на хората бе факт. Точно по тази причина рейтингът на кабинета клонеше към нулата. От тук нататък опозицията или трябваше да изчаква пасивно, търкайки банките в парламента, втория кабинет на комунистите, или трябваше да вземе инициативата. Първото означаваше наистина държавата да се срине окончателно, второто — път към предсрочни избори. Твърдя, че СДС избра второто. И то съзнателно. Дори с известни спорове вътре в партията. От тук нататък организация и съгласуване вече имаше. Иначе можете ли да си представите какво би станало, ако лидерите на СДС, ако лидерите по места, ако партията като цяло не бе поела своята политическа отговорност по организацията на протестите ? 

Честито Рождество Христово ! Мир и любов в домовете ви! Същото желая и на себе си. Мир /смирение/, за да проумея преходността на нещата. Любов, за да не гасне надеждата в изначалния промисъл и онова, което ни прави вечни. Понякога не е трудно да си в хармония в себе си. Искам да кажа, че понякога направо я живееш и дишаш. Така беше навръх Рождество 1989-та. Още от Бъдни вечер хората се трупаха в пространството пред паметника на Незнайния войн и около храма “Св. Александър Невски”. Бяха започналите Коледните бдения. Помните ли ги ?