Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

20 години по-късно

Доган в зората на бизнеса си

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. kj6.jpgИ най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.? В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.?

Десети ноември предоврати свободния избор на гражданите

На 10 ноември вечерта пих гроздова. И дори направих главата. Но не заради онова, което си мислите, а по съвсем лични причини. И ми беше едно такова, дето вика народът хем сърби, хем боли. От една страна се радваш, че си отървал кожата, от друга си мислиш – май не остана време повечко от нас да си подпалят къщите.

Не за друго, а защото два месеца преди тази дата, нещата вряха и кипяха. В навечерието, а и по време на Екофорума /вярно, пак външна причина/ много хора вече правеха своя избор. Южният парк се пълнеше, и то не само със столичани. В различни градове на страната възникваха организирани групи, къде под егидата на така наречените неформални движения, къде самостоятелно. Стотици, хиляди, а може би десетки хиляди граждани бяха на прага или пък вече бяха направили своя избор. И съответно поеха своите рискове. С други думи нещата бяха тръгнали и връщането назад можеше да стане единствено с палки, арести, а може би и наистина с танкове по площадите.

Десети ноември спря този процес. Предоврати много бъдещи биографии и обезмисли стореното от малцината активни противници на режима у нас.

Що се отнася до мене, не послушах съвета на майка ми и се събрах с лоши приятели. Имаха навика да прибират хората от площадите.

Ето защо, мисля тази вечер да мина без гроздова..

Защо съм спокоен за 4 февруари

Като нищо щях да пропусна 4 февруари, ако не бяха медиите. Интересна, и най-важното културна дискусия се завъртя около датата и събитията, които я предхождат. Не бих пропуснал да се включа и аз, макар да не съм кой знае какъв фен на тази дата. Ех, празнувал съм, не е да не съм. Например първата годишнина. Мисля че беше в ресторанта на Чифлиджанов,близо до хотел “Хемус”. Отвън -- дузина лъскави автомобили, вътре -- министър до министър, вицепремиерът Бакърджиев и охраната на на съседните маси, както се полага. Да си призная не ми беше сладкот питието.

Бяха ли организирани протестите през януари 1997

Като се присъединявам към всичко казано от Петър Стоянов в неговия блог по повод 10 януари, ми се ще да направя едно, струва ми се, съществено уточнение. По повод на твърдението, че СДС не е организаторът на протестите. Разбирам прекрасно какво иска да каже лидерът на СДС. Разбирам, че той иска да отбие инсинуациите за предварителна организация, режисура и планиране на Раковски 134. Само че има опасност много хора да го разберат буквално.Да, наистина обстановката бе такава не заради някакви подмолни действия на опозицията, а вследствие на ината и некадърността на правителството на Виденов. Недоволството, меко казано, на хората бе факт. Точно по тази причина рейтингът на кабинета клонеше към нулата. От тук нататък опозицията или трябваше да изчаква пасивно, търкайки банките в парламента, втория кабинет на комунистите, или трябваше да вземе инициативата. Първото означаваше наистина държавата да се срине окончателно, второто — път към предсрочни избори. Твърдя, че СДС избра второто. И то съзнателно. Дори с известни спорове вътре в партията. От тук нататък организация и съгласуване вече имаше. Иначе можете ли да си представите какво би станало, ако лидерите на СДС, ако лидерите по места, ако партията като цяло не бе поела своята политическа отговорност по организацията на протестите ? 

От 14 декември до 10 януари и по-нататък

Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например тази за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на “Дарик” и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Може би ще ви е интересно да поразсъждаваме защото атаката се случи от към най-тясното и най-трудното място -- северния вход на парламента. А не, примерно откъм парадния, където имаше далеч по-широк фронт за действие, а охраната беше рехава. Иска ми се също така да разкажа как видях плошада след 22 часа и особено по-малките часове на 11 януари. И особено побоят на тежковъоръжените полицаи над останалите на площада преди всичко студенти и ученици от Испанската гимназия. 
Но има време за спомени. Сега далеч по-важното е да оценим събитието с десетгодишна давност.

За себе си мисля,че съм наясно с нещата. Януари 1997-ма беше нашият втори шанс. След 14 декември. За жалост - пропуснат! Този път не за заради предателство на лидерите, а защото им липсваше липса далновидност и кураж да доведат нещата до край. А естественият край на януарското въстание можеше да бъде не просто смяната на управлението. Можеше да бъде далеч по-голяма промяна. Можеше да бъде наистина затварянето на фабриката за илюзии, както се изрази по онова време новоизбраният президент Петър Стоянов, а не временно преустановяване на работния цикъл.

По Коледа преди 17 години

Честито Рождество Христово ! Мир и любов в домовете ви! Същото желая и на себе си. Мир /смирение/, за да проумея преходността на нещата. Любов, за да не гасне надеждата в изначалния промисъл и онова, което ни прави вечни. Понякога не е трудно да си в хармония в себе си. Искам да кажа, че понякога направо я живееш и дишаш. Така беше навръх Рождество 1989-та. Още от Бъдни вечер хората се трупаха в пространството пред паметника на Незнайния войн и около храма “Св. Александър Невски”. Бяха започналите Коледните бдения. Помните ли ги ?

Какво се случи на 14 декември 1989-та

Малко хора знаят каква битка се разрази между лидерите на СДС дали изобщо да има жива верига на 14 декември 89-та. Някои от участниците в сбирката в дома на Абрашеви /Люлина и покойният и съпруг/ не са живи, други по обясними причини мълчат. Някой ден ще разкажа за повече за тази история, чийто финал бе призивът за митинг, изпратен в БТА. Засега, като очевидец на събитията и като участник в подготовката ми се ще да внеса малко яснота. Първото, е, че сблъсъкът, започнал в дома на Абрашеви дали да има изобщо жива верига и съответно митинг продължи и на балкона на Студентския дом на културата.

Кой какво имаше да губи на този ден

Днес сутринта гледах Евгени Михайлов в БТВ. Отново чух добре познатата теза за това, че на 14 декември 1989-та едва ли не сме извадили късмета и сме се разминали с кръвопролитието. Странно. Ако продължа по логиката на Евгени ще излезе, че през онази бурна есен поне няколкото пъти сме вадили жокера. Например с това, че първия демократичен /боже опази!/ митинг се състоя не на 16 ноември, когато бе насрочен пленумът на ЦК на БКП, а на 18 ноември. Не под прозорците на бившия Партиен дом, а на пл. “Свети Александър Невски”.

Страници