На 10 ноември вечерта пих гроздова. И дори направих главата. Но не заради онова, което си мислите, а по съвсем лични причини. И ми беше едно такова, дето вика народът хем сърби, хем боли. От една страна се радваш, че си отървал кожата, от друга си мислиш – май не остана време повечко от нас да си подпалят къщите.
Не за друго, а защото два месеца преди тази дата, нещата вряха и кипяха. В навечерието, а и по време на Екофорума /вярно, пак външна причина/ много хора вече правеха своя избор. Южният парк се пълнеше, и то не само със столичани. В различни градове на страната възникваха организирани групи, къде под егидата на така наречените неформални движения, къде самостоятелно. Стотици, хиляди, а може би десетки хиляди граждани бяха на прага или пък вече бяха направили своя избор. И съответно поеха своите рискове. С други думи нещата бяха тръгнали и връщането назад можеше да стане единствено с палки, арести, а може би и наистина с танкове по площадите.
Десети ноември спря този процес. Предоврати много бъдещи биографии и обезмисли стореното от малцината активни противници на режима у нас.
Що се отнася до мене, не послушах съвета на майка ми и се събрах с лоши приятели. Имаха навика да прибират хората от площадите.
Ето защо, мисля тази вечер да мина без гроздова..