Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Срещу политическия монопол върху историята

20 години от майските събития през 1989-та

Утре в Червената къща, Асоциацията на студентите-социолози с подкрепата на Българския хелзински комитет организира семинар по повод 20-годишнината от майските събития през 1989-та.  Доколкото разбрах от Юлияна Методиева и от Мишо Иванов ще дойде Марлена Ливиу, а така също и и някои от участниците в събитията. Надявам се да няма представители на партията на Меди, или Сава, както е по-известен сред изкушените от най-новата ни история.  Присъствието на този човек в днешната българска политица според мен е двойна обида за нашите съграждани – българските турци.

Фойерверките на времето

един филм на Малина Петрова за пожара на Партийния дом

Снощи бях на премиера на „Приключено по давност”, документален филм за подпалването на Партийният дом на БКП. Във фоайето на Дома на киното, а по-късно и в салона срещам мнозина действащи лица от близкото ни минало. Copy-of-par5.jpgПо-късно в салона ще ги видя и на екрана. Тук са президенът Желев, генерал Атанас Семерджиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Евгени Михайлов. Има и хора от по-задните редици като например някогашните подкрепаджии Тодор Гагалов и Дончо Иванов, Никола Даскалов,отците Амбарев и Бараков. Петър Бояджиев го няма, но тук е Фреди Фосколо, който по-късно припомня от екрана, за групата във Франция, която ни помагаше през 89-та да се свръзваме със западните радиостанции. Тук е и Бойко Станкушев, чийто тричасов видеоматериал от събитията също изгоря. Но по-късно и без много шум. След прожекцията стискам ръката на един стар опонент –Петко Сименов. Заради простичкото и човешкото заключение на финала на филма, че „това комунистите са лоши хора”..

Мнозина, включително и самата Малина Петрова се оглеждат за главните герои в историята от екрана -- Константин Тренчев, Александър Лилов и Любен Гоцев. Няма ги. Сигурно са заети с най-най-новата ни история и творят съвсем близкото ни бъдеще.­

1985-та през погледа на един бивш батальонен командир

Тази сутрин при Бареков, лидерът на най-влиятелната към момента българска партия доизясни своята позиция по така наречения възродителен процес.
Бих се съгласил с него за някои неща. Например за това, че не се е престаравал и съответно не е получил военно отличие. Приемам и дори съм убеден, че не е участвал пряко в репресиите. /Обикновено мръсната работа вършеха служителите на ДС. /

Бунтът на наемника

или какво означава оставката на Меди

Вчера в интервю за един близък до управляващите вестник лидерът на ДПС отправи заплаха към всички ни: някой пали искрата на етническия бунт. И заплахата е съвсем реална. Като олицетворител на неписания български етнически модел, като човек, на когото още в началото на 90-те бяха поверени етническите въпроси, той вече е достатъчно въоръжен и опасен. Опасен не с присъствието си в политическите процеси, а колкото и странно да ви звучи с евентуалното си отсъствие.

Някой отново иска да ме пази

Вчера в Котаров Live, лидерът на ГЕРБ говори по любимата си напоследък тема: етническият модел у нас.  Както обикновено – на достъпен за обикновените хора език. Много е вероятно същите тези хора да запомнят два негови аргумента и едно произтичащо от тях послание. Аргументите са:

В България действат структури на ислямските фундаменталисти.

През последните 15 години у нас са изградени 1500 джамии.

За неписаните и писаните етнически модели

Тези дни, във връзка със случващото се в ДПС и около него, отново се заговори за българския етнически модел. Нещо повече. Чухме вече и първите намеци за това какво би станало, ако недай боже Меди слезе от политическата сцена: връщане към 1985 и терористични акции и пр. и пр.

Впрочем човек може искрено да посмее на вехтите ченгиджийски номера, ако етническия модел у нас наистина съществуваше. Лошата новина, обаче, че няма такъв. Ако имаше най-вероятно щяхте да ми посочите подходящите текстове от българското законодателство, които защитават етносите у нас. Но не можете. Няма какво да ми цитирате освен общовалидните формулировки, че „не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.” /Чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България/

Защо са нагли

Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност.

Какво рискуват интелектуалците

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Страници