Имам една и аз. Тя е от май 1991 година, пак пред задния вход. Репортерът на вестник „Дума” ни бе хванал усмихнати, навярно щастливи от тази окончателна крачка навън. Навън от „червената кочина, както скандално се бе изразил по онова Янко Янков, един от хората, който посрещна 10 ноември в затвора.
Месец и половина по-късно, на днешния 12 юли, пак през задния вход на най-новата ни история, комунистите прокараха днешната Конституция. И когато виждаме периодично начело на държавата ни тук цар, ту генерал, на когото парламента е подведомствен не бива да смятаме, че е това е случайно. Защото можеш да очакваш от мимикриращият комунист да се откаже от монопола на властта и това вече се е случвало. Да очакваш, обаче,от него разделение на властите и овластени граждани е все едно дяволът да ти чете евангелието.
Но както и да, щях да пропусна, че за разлика от преди двайсет години, днес на парламентът се вее знамето на ЕС. Тъкмо в това е проблемът. Не е достатъчно само да влезеш в храма, трябва и да се прекръстиш.
опасенията на върхушката в БКП. Стига да се върнем на датата 9 ноември и да си припомним така наречените неформални сдружения. Те бяха пет на брой – Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“, Независимото дружество за защита правата на човека, профсъюза „Подкрепа“ и Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Три месеца по-късно, по време на Кръглата те станаха петнайсет. Всяка от тях със свои местни и централни органи. Само се опитайте да се представите как в такава коалиция се вземат решения при скоростта, с която вървяха събитията в онова време.
тъкмо обратно. Макар повечето от участниците да твърдят, че срещата е опознавателна и без център на разговора, все пак един от тях - Петко Симеонов открехва завесата – покойният сценарист на прехода повдигнал въпроса за готвеното обединение на неформалните сдружения. Той натъртил, че „не е удачно толкова разнородни сдружения да се обединяват и съобщил, че Политбюро е против.“
имало преход, а 
които криво-ляво свършиха своeто преди броени дни, а за историците. Не за друго, а защото все още много въпроси тегнат над първите седем месеца на демокрацията у нас. Казвам седем месеца, защото събитията, под чийто знак живеем и днес се развиха тъкмо в този период – 10 ноември 1989 година – 14 май 1990 година, когато бе проведено последното заседание на печално известната Кръгла маса.
на това бяхме закичени със здравец. Също така за всеки имаше фотография – и поотделно и в група. Аз бях до Илич Цветков, когото не съм чувал отдавна, но знам, че продаваше чорапи на един от софийските пазари. Да не забравя, че по пътя имаше сандвичи и безалкохолно. Въобще него ден не сме се грижили за нищо друго, освен да се изкъпем сутринта. На почивката, когато автобусите спряха, мисля на Ябланица, казах на Андрей Луканов, че тази работа /с фалшифицираните избори/ не е на хубаво, но той ми каза, че е важно да няма кръв. Каза ми ей така, усмихнат и ведър, загледан в бъдещото. А за него то беше съвсем близко – оставаха му 6 години, но още не знаех.