Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

20 години по-късно

Едно лято, когато все още си мислехме, че имаме правителство

Лятото на 1992 бе последното без взривени, поразени от снайперисти или разстреляни от упор яки момчета. Но спокойствието бе само на повърхността. Под нея, в жегите, най-заетите бяха мутрите, ченгетата, "Труд"-оваците и синдикалистите.  А президента Желев - с програма, по-натоварена от тази на Нейно Величество кралица Елизабет І.*
Може би някои от вас си мислят, че нещата са започнали от Боянските ливади, т.е. от края на август, но това съвсем не е така. С риск да се отплесна от историята, която искам да разкажа, все пак ще спомена за един разговор, които имах началото юли, същата година.

Виктор Михайлов? Кой пък е тоя?

И така, седим с Ж.А. , в много тиха и предпочитана от него кръчма. Ж. е бивше криминално ченге, понастоящем в охранителния бизнес. Бързам да кажа, че той е от добрите, такъв е и днес. С опит и практика най-вече при разследването на особено тежки престъпления, преди всичко убийства. Този път, обаче той не е в ролята си на следовател, а направо описва предстоящо престъпление. Картината е зловеща. Най-вече, заради това, че чувам добре известни имена, които в друг случай не бих свързал по никакъв начин. Заради това, че са отявлени политически противници или пък имат доста различни занимания. И понеже не мога да се оправя в тези загадъчни взаимоотношения, картината е като нарисувана от художник-наивист. Няма перспектива и пространство, само образи на преден план. Но доброто ченге е добро, защото знае подробностите. И никога не казва всичко. Поне не наведнъж.

И пак за едни стари идеи, но вече в техния актуален контекст

(отговор на едно писмо на съмишленик)

По повод вчерашния ми постинг, получих почти възмутено писмо от Васил Т., както е подписано. Препредавам ви го вкратце. Така и така Пламене, пропуснал си лустрацията, а също така и забраната на тези, дето сега се наричат БСП, но са комунисти и в червата. И още – нищо не казваш за партиите, а те боледуват от лидерски амбиции и клиентилизъм. Такова е дереджето и за онази, за които сме гласували и ти, и аз.. Ето какво му отговорих:
„И аз те разбирам напълно, но след толкова години, нещата са по-сложни, отколкото си ги представяме.
Първата точка липсва, тъй като според мен лустрацията, ако вече не е закъсняла безвъзратно, трябва да бъде предхождана от три неща:
-- от ясна постановка в българското законодателство, която да изключи давността, когато става дума за престъпления, извършени по времето на комунистическия режим. Сиреч да ги третира като престъпления срещу мира и човечеството

За новото обединение, за едни стари и за едни още по-стари идеи

Новината от днес е, че в Боровец е обявен Национален съюз „Единство”. Мотивите са изложени в писмо на Надежда Неински и Мартин Димитров до новия лидер на СДС Емил Кабаинов и до Иван Костов.
В писмото, с нужната доза умерен драматизъм се твърдят две неща. Едното вярно, другото – не мога да не подложа на съмнение. Истина е, че разделени СДС и ДСБ рискуват да не влязат в следващия парламент. Скептичен съм относно твърдението, че традиционната десница има шанс да стане „силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната.”
Все пак, от гледна точка на реалностите е важно не дали СДС и ДСБ ще преодолеят противоречията си (а те според мен са непредолими) и не дали ще се обединят под някаква форма. Важно е някой в България ще се каже на висок глас, че мисията е невъзможна.
И че проблемът, пред които сме изправени надхвърля нормалните политически координати. Че в крайна сметка дясното няма какво защити, а лявото на свой ред няма какво да отрече.
И не само да го каже, но и да го подкрепи с идеи. Да речем подобни на „24 идеи, които ще променят България”, издигнати пак от Надежда Неински през далечната 2004 година.
Като изключим членството в НАТО, имунитети на депутати и магистрати и още една-две точки, всичко останало е все още актуално.
Мисля, че тъкмо сега е момента най-сетне да продължа постинга си за наръчника на десния избирател¹ и да ви предложа в редуциран вид, онова, което аз очаквам от една обновена десница. Ето как звучат днес, тези идеи, тръгнали между другото още от началото на 90-те години:

Новина от криптата

За това какво си говориха Кеворк Кеворкян и Юлий Москов. И още: колко сложно нещо е отрицателния герой


И без това до Димитровден у нас ще вилнеят върколаците, та викам си чакай да метна едно око в криптата. „Всяка неделя”, де. И гледам там Юлий Москов. Ха-ха! Видя ли го винаги се сещам за „Народна младеж” и за кореспондентските ми години в Кърджали. И не мога да спра. Ами смях ви казвам, ще се скъсам. Но за това по-после. По-важното е да видим какво казва Юлий на Кеворк. Щото тези двамата обикновено си говорят пет часа навън и 5 минути в студиото.
Какво да кажа! Евалла! Този път ченгетата са се постарали. Тезата в сладката приказка на госта (прекъсвана понякога от Кеворк, щото Юли обича да е в главната роля) бе повече от хитроумна.

 

На снимката: Москов обяснява на Красимир Кънев,
че в думата чернилка, употребена в неговия вестник няма расизъм. Дори Бареков
се е хванал за главата.

Наръчник на гласоподавателя ІІ

Първите три от общо 10-те точки на теста

Вярно е, че забавих втората част от наръчника, но след вчерашния постинг, вече спокойно мога да премина към същинската част от темата. Както вече споменах, наръчника не е за това как да гласувате, когато му дойде времето. Целта е доста по-рано да разпознаете коя е партията, която би ви свършила работа. И дали въобще тази партия се задава на хоризонта.
Наръчника, или по скоро теста, е от 10 точки. Първите три са така да се каже универсални. И могат да се ползват от потенциалния избирател, независимо от неговите убеждения. Останалите седем вече имат посока, която лесно ще предугадите. Те може да не пасват на избиратели с леви и лявоцентристки убеждения, но пък вършат работа на на всички ни.
Ако трябва да съотнеса точките към вчерашния постинг, то нещата изглеждат така: онова, което нарекох нов комунизъм е закододирано преди всичко в първите две точки. По-натататък става дума за социализъм, който макар в по-облагореден вид, можем да видим и в днешна Европа.
И така, ето първите три точки


1. Съдебна реформа

Новият комунизъм

Четири белега, по които ще го познаете

........
Тихо е. Няма никой! Нито един българин. Само комунисти.
Значи е спокойно!!!

„ Тихо е” , Белчо Белчев

Наистина е тихо. Толкова е тихо, че чуваме скърцането на стълбата на властта, по която се катерят децата им. Сънят на българите е жизненоважен. Като сънят на мечките. Анабиозата забавя жизнените процеси,съхранява гените и жизнеността. Не за днешното, а за бъдещото поколение. Българинът винаги е оцелявал. Това е неговата уникална способност. Понякога за добро, друг път за лошо.
Каквото е имало да се случи се е случило. Но най-лошото е, че случката не е естествена. И сънят -- също. Естествени са кръговрата и сезоните. Но вечната зима - не. Днес, променяйки малко фразата на онази луда глава, можем да запитаме: дали се зора зазори или се две зими смесиха.
Знам, че има хора, които се радват на всеки слънчев ден през зимата. Но това е защитна реакция. Отказ да се приеме катастрофалната климатична промяна. Както и катастрофалните причини за нея. Тъкмо към този тип хора ми е думата. Защото честна казано, все повече ми досаждат със скудоумието си.


Какво се случи ли?

Бащи и деца

Тази сутрин в Канал 1 министър Николай Младенов отказа да отговори дали баща му е работил за ДС. Нещо повече, той обяви въпроса за комунистическа конспирация, „която иска да обясни дейността на едни хора с техните роднини и с техните родители.” Естествено няма да съглася с някогашният заместник-председател на СДС от времето, когато синята партия често задаваше такива въпроси. И не беше конспиративна организация.
Мисля, че човекът, които отговаря за външната политика на страната остана длъжник на зрителите. В някаква степен и на себе си. Бе нормално да каже: да, баща ми е бил е служител на Първо главно управление на ДС, бил е шифровчик по посолствата ни на Запад. От там нататък комунистическата конспирация щеше да рухне. И да стане ясно, че между ценностите на сина и онова, което е правил бащата, разликата е от земята до небето.
Разбира се, въпроса е важен не заради министър Младенов. Не заради членовете на Политбюро и на техните деца и близки роднини, извървяли се в управлението на страната през годините на прехода – Лилов, Пирински, Луканов, Бойко Димитров, Евгения Живкова, Милен Велчев, Сергей Станишев и пр. и пр. Не дори заради днешната детска градина във властта: деца на шофьори на видни главорези, снахи на комунистически величия от Централната ревизионна комисия на БКП, чеда и внуци на окръжни партайгеносета, на генерали от ДС. Той въпрос на въпросите, най-вече по причина, че у нас комунизма не бе осъден, виновниците за престъпленията не бяха наказани, а бащите от слуги на престъпна партия се превърнаха в защитници на Родината.

Наръчник на гласоподавателя І

Част І. Увод върху това къде е гражданското, но отговора е във втората част

Ако питате мен, всички сме за Карлуково. (Хеле сега, покрай Белене). Полудяваме бавно, неусетно дори… Както би запяла Богдана, днес вече без синьото елече. И всичко това, представете си, само защото колата се е обърнала. И гумите и чегъртат въздуха.
Вярна е приказката, да знаете. Обърне ли се колата - пътища много. И разнебитената ни пътна мрежа ряпа да яде, през онази, идейната, която тропосва всеки сантиметър от интернет пространството. Отворете фейсбук или пък направете един един тигел из форумите и ще видите каква вакханалия от идеи

Страници