Вие сте тук
Ще влезе ли ДАНС в Славяново
или за това от чии компетенции е съдбата на новоучредения Мюсюлмански демократичен съюз
И друг път съм казвал в този блог, че етническия модел у нас е ялов. И няма как да бъде другояче след като още в началото на 90-те бившите комунисти повериха етносите на ДПС, т.е. на политическото крило на бившата ДС. По този начин определен брой наши съграждани с с мюсюлманско вероизповедание попаднаха в парламента, други в местната власт, а някои дори станаха и министри. Нито един обаче не можа да стане агент в ДАНС, редови командир в професионалната и армия или посланик на страната ни в чужбина. Причината за този нерадостен факт не е толкова непригодността на тези наши сънародници, колкото в по-специалните интереси на ДПС към някои сектори на държавата. Свързани най-вече с българските гори, с еврофондовете, с държавня резерв и спа-индустрията.
Казвам всичко това с цел да опровергая Али Юзеир, председател на току-що учредения Мюсюлмански демократичен съюз и твърдението му, че държавата мачка българските турци и че не са представени във всички сектори на държавната администрация. Това по скоро правеха техните сънародници с много агентурни имена и мандатоносители на тройната коалиция.
Честно казано не знам как ще развият нещата около новата партия, но смятам, че това преди всичко си е работа на нейните учредители. И на българските съдилища, разбира се.
Не така обаче мислят българските журналисти и най-вече политиците. В рамките на 48 часа след събитието в Славяново се оказа, че с изключение на ГЕРБ, парламентарно представените партии са удивително единодушни. От една страна на медийната барекада се оказаха и Абаджиев от РЗС, и Ахмед Юсеин от ДПС. В един глас призоваха ДАНС да влезе в Славяново и лидерът на РЗС Яне Янев и представителят на Синята коалиция Йордан Бакалов. Направо да не повярваш.
Капакът, обаче удари съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов с изявлението, че инициативата е „антиконстутиционна”и че не заслужава да се коментира една селска партия, „която просто няма да съществува”. По ирония на съдбата, преди 11 години тъкмо той в качеството на министър-председател на правителството на ОДС водеше люта битка за приемането на Европейската рамкова конвенция за малцинствата.
Сигурно си спомняте, че още преди гласуването на Конвенцията в парламента, комунистите направиха опит да я бламират чрез питане в Конституционния съд. Естествено предмет на питането бе и прословутия ч. 11, ал. 4 от Конституцията, предвиждащ забрана за за основаването на партии на етническа и верска основа. За чест на институцията, с Решение № 2 от февруари 1998 год., КС защити аргументирано възприемането в българското законодателство на т. 7 и т. 8 от конвенцията, отнасящи се съответно до свободата на сдружаване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство и относно правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство да създава религиозни институции, организация и сдружения. Който иска може да погледне решението и сам да се убеди, че КС напомня, че „свободата на сдружаване има всеобщ характер и че се отнася за всички лица, независимо от възможните верски, етнически или езикови различия между тях.” Пак в същото решение съдът прави заключението, че конституционната недопустимост по чл. 11, ал. 4 има единствено „охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и (или)
верско противопоставяне". Именно това решение отвори пътя за гласуването на Конвенцията и съответно пътят на България към европейско членство.
Е, кажете ми сега какво да мисля ? И има ли нещо общо онова СДС, отстояващо твърдо европейските норми и ценности и днешната Синя коалиция, чиито народни представители без колебание се включват в патриотарските изстъпления в медиите.
Впрочем споменах, че ГЕРБ са единствената политическа партия, която още не е призовала за разправа с учредителите на новата партия в Славяново. Ще ми се да вярвам, че партията и нейния лидер, вече с обеца на ухото по етническите въпроси, ще защитят името си на граждани за европейско развитие.
И ще оставят решението на българският съд. Единствената институция, от чиято компетентност дали една партия ще бъде вписана в регистъра.