|
Нeщо много важно се случи на 13 май 2003 год. От СДС, от синята партия си тръгна Едвин Сугарев. Без съмнение единственият човек със синя партийна книжка, извървял тринайсет и половина години нелек път именно с тази партия. Без съмнение единственият човек в Националния политически съвет, изявил гражданската си позиция, далеч преди БКП да разреши да се говори свободно и хората да се събират мирно и без оръжие, както пише в Конституцията. Без съмнение, човекът, който наред с Филип Димитров е олицетворение на морала, а в някаква степен и на синята кауза. Преди да си тръгне, обаче, Едвин бе заклеймен. С най-тежките възможни квалификации -- политически търговец и клиентелист и съветът на Иван Костов мнението на такива като него да се игнорира. Това накратко е историята на вчерашния ден на България. И, както се казва в театъра, завесата падна. Остават въпросите. Тези въпроси, на които всички ние търсим отговор. Тези въпроси, които Едвин Сугарев и всички ние, съмишлениците в “14 декември” формулирахме и поставихме публично. На фаталната дата, най-важният от тях получи единодушен отговор от синята партия: преходът приключи, синята кауза не е застрашена, тя следва своя успешен ход през годините. Основата на бъдещия проект за България е управлението на правителството на Иван Костов. А дали е така ? Дали синята кауза е осъществена, дали нашите усилия през годините са дали резултат, дали съдбата на всеки от нас е успешна, дали можем да се гордеем със себе си.? Тук сме, струва ми се, за да си дадем отговор на този въпрос. Не знам вие но в моята, в нашите глави на на моите колеги от Гражданския комитет “14 декември” се мъдри един чуодищно простичък въпрос: ако синята кауза е осъществена, ако сме сменили системата, ако синята идея следва своя победен ход, защо по дяволите, днес се налага да връщаме власттата на българските граждани ? Моля ви отговорете ми на този въпрос ? Отговорете ми каква е тази шизофрения, дайте ми смислен отговор, кажете кой е лудият ? Кои са лудите ? Ние ли, “14 декември”, българските граждани, Едвин Сугарев, та не можем да разберем за какво става дума ? От една страна трябва да връщаме властта на гражданите, от другата да казваме “Революция? Забравете!”. И пак, в този порядък, моля ви, най-настоятелно ви мол,я отговорете ми и на още един въпрос: ако властта не е у гражданите, то тогава чия е ? Чия е България – на гражданите или на мафията ? И още, ако властта не е у гражданите, то кого представлява синята партия ? Как тази политическа сила работи и развива идеите без същите тези свободни граждани ? От къде черпи своите сили ? Как тази същата политическа сила се готви утре да управлява без същите тези граждани, без собствения си народ ? И още, ако вследствие на отстраняването на гражданите, политическият контекст е нездравословен и неморален като цяло, как можем да се надяваме, че ще има едно изключение: СДС ? На кого ще се дължи това изключение ? На честни и неподкупни лидери ? Но нали политическите партии навсякъде са отворени формирования и в тях работят хора, а не железни войници ? Нали все пак първо идва слово, правилата, а после хората ? И още, ако властта не е у гражданите, какво ще правим със самата власт, какво ще правим с мафията ? Ще я изрине армията или пък, ще усилим пълномощията на съда, прокуратурата и полицията, ? Ще търсим силен и достоен министър-председател. Или пък направо президент ? Но дори и да ги намерим няма ли да се разправи същата тази мафия с тях, както се разправи с Филип Димитров, както се разправи с Иван Костов, както се разправи с Петър Стоянов ? Вярва ли в края на краищата някой тук, в тази зала, че едно правителство на синята партия може да се справи с мафията. С комунистите, с тези, за които народът измисли най-дългия и най-тъжен виц, че си отиват, ама един по един. Струва ми се, че Едвин Сугарев и Комитета като цяло поставихме пред всички вас, един тежък въпрос. Но въпрос, от който няма как да избягаме ? Сменена ли бе системата в България, успешен ли бе Преходът, вярна ли е посоката, в която вървим ? Вие знаете нашият отговор. Вече знаете и отговорът на СДС. Отговорът от вчера. Вече имаме две позиции, два отговора, две Българии. Едната казва: У нас се извърши перестройка, комунистическото наследство не е преодоляно и комунистите отново са си на власт. А другата: У нас бе извършена смяна на системата, имаме демократични /макар и несъвършени/ институции, гражданско общество и нещата ще си дойдат на мястото след като СДС преодолее кризата и спечели изборите. Странно е това разминаване. Странно на фона на несъмненото сходство и принципност на идеите, изразени от една страна в програмната декларация и ред други документи на “14 декември” и от друга – конкретизирани в 24-те идеи, които ще променят България. Ако все още тези идеи са актуални, то там става дума за преструктуриране на съдебната власт, за реформа в местното самоуправление и създаване на второ ниво, за коренно различен тип взаимоотношения между законодателната власт и правителството и пр. И пр. Но боже мой, това е революция ! Така би възкликнал всеки професионален политолог, а най-вероятно всеки гражданин с относително добра правна култура. И това наистина е преобръщане на учредителната власт, като посоката са гражданите. Това значи ни повече, ни по-малко цялостна смяна на политическия елит. Това значи отнемане на широките и просторни коридори на мафията във властта. Това значи поставяне на властта под контрола на гражданите. Това е истински преврат в обществото и в държавата ? Тогава кои са революционерите ? И на какво да вярваме днес: на заявленията за радикална конституционна реформа или на всекидневните уверения за умерен прогрес в рамките на разумното. Аз разбирам неудобството, разбирам дискомфорта на всички онези, които трябва да си отговорят на въпроса: какво се случи в България за изминалите 13 години. Не за четирите години управление на правителството на Иван Костов, а тъкмо за изминалите 13 години? Разбирам дискомфорта на Иван Костов, на Филип Димитров и на Надежда Михайлова. Навярно в някаква степен всеки от нас, включително и Едвин Сугарев се гърчи в себе си, задавайки си този наистина нелек въпрос. Но от неговия честен отговор наистина зависи съдбата на всеки от нас, съдбата на България, съдбата на СДС.
Къде да търсим
опорните пунктове, за да продължим нататък и като граждани и като
политици ? Имаме два отговора: -- нашата опора е успешно осъществената синята кауза, преодоляното комунистическо наследство и цивилизованата смяна на демократични правителства в България. Някой може би ще зададе въпроса: а защо да противопоставяме тези две тези, тези два отговора ? Не може ли някак и в двете. Моля да ме извини почитаемата аудитория, но тук за първи път в изложение ще си позволя отговор. И то еднозначен. Не може! Като демократи хора, знаем не е писано на едно правителство да променя властта като такава, т.е. да връща властта на гражданите. Писано му е да управлява. По-добре или по-лошо. Писано му е да бъде добър мениджърски състав на фирмата, наречена България, ако ми позволите тази малко грубичка аналогия. В рамките на правилата, на онези правила, които не се променят от избори на избори, то трябва да си свърши работа. Нищо друго. Другото е програмата на политическата партия. Другото е волята на гражданите. Ако партията реши, че властта трябва да бъде върната на гражданите и мафията порината и ако гражданите я подкрепят, това е вече друг въпрос. Имам подозрението, че това, последното, още не се е случило. Ние в гражданския комитет направихме своя избор. Ние искаме да довършим не просто и само започнатото от правителството на Иван Костов. Ние искаме да си довършим онова, което започнахме на 14-ти декември 1989 година. Тогава ни наричаха екстремисти /спомнете си песничката на Васко Кръпката – “Ако ти ка, ако ти ка, ако ти кажат екстремист...”./, днес вече сме революционери. Защо? Защото не си затваряме очите, че комунистите в България изградиха система, която игнорира мнението на гражданите ? Защото не можем да се примирим, че в рамките на тази политическа система, единствено тази система, комунистическият елит успешно трансформира и продължава да трансформира политическата си власт в икономическа. Защото не си затваряме очите пред фактът, че подставеното лице Симеон Кобургготски стана възможно не толкова заради непопулярните мерки на синьото правителвство, а защото самата политическа система, поражда периодично управление от марионетен тип /спомнете си Беров/. Защото не желаем основния и вечен опонент на СДС да бъде една проруска, изградена на кланова основа политическа партия, която чуе ли за капитализъм се хваща за кобура ? За пред електората, разбира се ? Защото не си затваряме очите, че непрекъснато, вече 13 години играем на техен терен и по правилата, изградени от самите тях ? Защото сме наясно, че столетното зло на България със зъби и нокти ще защитава рухващата и съградена изцяло от нея демокрация от олигархичен тип ? Защото предупреждаваме, че тя стяга редици и се готви да ни разкаже играта ? Е, добре нека сме: революционери. Как, обаче, да наречем онези, които отделят синята кауза от антикомунизма ? Все някой ден ще намерим отговор. Надявам се заедно.
|