|
ХАРТА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ
2001--2005 година
Из Ферманът на султан Махмуд ІІ от 16 февруари 1836, издаден на името на Добри Желязков – Фабрикаджията, поставил началото на българската индустрия
"Славни ми, справедливи съднико, държавни чиновници, Сливенски войводо, бирник, почтени граждани на сливенска околия. Да ви бъде известно, че като пристигне настоящата ми висока заповед, отнасяща се за сукната, които служат за облекло на редовната ни императорска войска, надзорът за реализирането, тъкането и внимателното изработване на платовете е възложено върху Добри Желязков, жител на сливенска околия, достойнството и способността на когото са засвидетелствани нам. Той ще приведе в ред всичко от дума на дело и ще разкрие такива неща на работниците, които те в действителност не знаят. Такива лица, намиращи се в империята ми като него, са заслужили моето императорско благоволение; най-първо, той ще е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми, вследствие което е издадена императорската ми заповед, следователно, внимавайте щото от 1251 /1836г-/ да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман, съдържащ опрощаването на данъка му завинаги, който ферман е съобщен и предаден нему.”
СЪДЪРЖАНИЕ
Мисията на Националното сдружение на малкия и среден бизнес Адресат на Хартата Големият бизнес на малка България – традиции и перспективи, спомени от бъдещето Секторът днес Българското законодателство, бариера пред малките и средните предприятия Пари за бизнеса Къде е българския инвеститор Заетостта – грижа на бизнеса, а не на властта Тройният обръч – сенчеста икономика, корупция, нелоялна конкуренция Информационното общество, високите технологии и новия патриотизъм Етносите у нас и малкия бизнес Местната индустрия и съдбата на малкия български град Бизнесът, част от българската култура Организациите на предприемачите и публичните власти
МИСИЯТА НА НСМСБ
Националното сдружение на малкия и среден бизнес е организация на предприемачите от сектора на малките и средните предприятия, създадена от и за самите предприемачи на основания член 49, ал. 2 от Конституцията на Република България. Мисията на Сдружението е: -- да спомогне за развитието на икономическа и политическа среда, която способства за развитието на малките и средните предприятия и за повишаване на тяхната конкурентноспособност -- да съдейства за поощряването на техните възможности и капацитет като основа на средната класа, благосъстоянието и сигурността на нацията -- да осигури на своите членове компетентно представителство пред държавните органи -- да насърчи развитието и разширяването на техния бизнес.
ПРОЕКТЪТ – СЪЩНОСТ И АДРЕСАТ
Този документ няма претенции да изчерпи темата, нито пък да чертае стратегията за развитието на малките и средните предприятия у нас. Една такава стратегия няма да се появи само единствено като резултат от проявената воля и виждания на предприемачите. Стратегията за развитието на Сектора и всичко онова, което произтича в политическата, социалната и икономическата практика, може да бъде очертана и осъществена само и единствено посредством диалог между публичните власти от една страна и предприемачеството от друга. В този проект ние искаме да кажем ясно няколко основни неща: -- Развитието на малкия и среден бизнес е главно и основно условие не просто и само за икономически растеж, а за включване на България в съвременните икономически и информационни мрежи -- Със своите традиции в областта на малката икономика, занаятите и услугите и образоваността на българските граждани, България има огромно предимство в контекста на глобалните промени в световната икономика -- Напредъкът в тази област е от решаващо значение за реализация на икономическите права и свободи на българските граждани, за изграждане на функционираща пазарна икономика и за създаване на средна класа в България -- Този напредък е осъществим само с конкретни и последователни действия на българското правителство и българския парламент, в областта на нормотворчеството и създаване на гаранции за неговото прилагане. Хартата на малките и средните предприятия има за свой адресат, както българските предприемачи, така и правителството и парламента. Публична тайна е, че днес между тях има тежка разделителна линия – недоверието. Предприемачите не вярват на държавата и приемат със съмнение всички действия в областта на икономиката. На свой ред държавата не вярва в лоялността на бизнеса, оплита с редица условности и ограничения стопанската дейност, стараейки се да осъществи глобален контрол върху нея. Този омагьосан кръг може да бъде разкъсан само и единствено с диалог. Диалог, на който инициатор трябва да бъде българското правителство.
ГОЛЕМИЯТ БИЗНЕС НА МАЛКА БЪЛГАРИЯ -- ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ, СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
В самото начало на 21 век пред България има две големи предизвикателства: -- успешно завършване на прехода, изграждане на функционираща пазарна икономика и в крайна сметка вписване в европейското политическо, икономическо и културно пространство -- приемане на предизвикателствата на информационното общество и оползотворяване на предимствата, произтичащи от характера на българските традиции и култура. В първото се оглежда нашият избор да заприличаме на другите, а във второто способността ни да останем верни на себе си, да реализираме собствения си потенциал на уникална култура, бит и възможности. Развитието на малките и средни предприятия в България имат пряко и дори определящо отношение към този съдбоносен избор. Не е възможно да се намери демократична страна с развита пазарна икономика, в която малкият бизнес да няма решаваща роля за стабилността и растежа, да няма решаващ дял в иновациите, в разкриването на нови работни места, в намирането на нови пазари вътре и вън от страната. С развитието на икономиката на услугите и новите информационни технолигии, малките и средните предприятия трайно затвърдиха ролята си на икономическо мнозинство и фактор за икономически растеж в страните с пазарна икономика. България не е изключение в този процес. Малкият бизнес в нашата страна мина през всички перипетии на горчивото време, в което живяхме и още живеем. Днес в България има хиляди и десетки хиляди предприемачи с натрупан опит през годините, хора, които въпреки умората са готови да продължат напред. На първо място, нашата Харта е предназначена за тях. Искаме те да знаят най-важното: идва часът на България. Ние сме били, сме и ще бъдем част от Европа, част от културния и икономически подем на човечеството. Защо казваме, че идва часът на България ? Защото всички ние, българските граждани, добре знаем своите собствени традици и своите нагласи от векове насам. Защото имаме примера на Българското Възраждане и защото добре знаем, че никога не сме имали вкус към голямата индустрия. Днес по един чудесен начин бъдещето се завръща при нас. Днес нашите нагласи и способности в малката икономика и в услугите по щастлив начин се свързват с мегатрендовете в световната икономика и информационното общество.
СЕКТОРЪТ ДНЕС
Според данните на Националният статистически институт, към края на 1999 година у нас има общо 209 651 предприятия, като 207 505 или приблизително 99 процента от тях са малки и средни, съгласно дефиницията в българското законодателство. Структурните показатели в проценти за отделните категории МСП са: микропредприятия – 92,2-92,4, малки – 5,1-5,5 и средни – малко над 1 процент. Секторът като цяло генерира 48 процента от общите приходи и разполага с 22,8 от дълготрайните материални активи на всички предприятия. През 1998 година МСП са реализирали 46,2 от оборота на всички предприятия и имат принос в брутната добавена стойност в рамките на 25,38 процента. Делът на МСП в заетостта за 1998 година е бил 44,1 процента, като по данни от 1999 година се е покачил на 46,6 на сто. Показателно е, че именно МСП са реализирали 88,74 процента от безработицатата през 1998 година, като са открили съответно 51 742 работни места. През 1998 година делът на МСП във вноса е бил 38,52, а в износа на страната, доста по-малко – 22,12 на сто. Тези най-общи данни показват, че в сектора на МСП у нас е съсредоточен огромен потенциал и възможности. Определяме ги като потенциал и възможности, защото част от добрите характеристики идват по екстензивен път, т.е. по линия на увеличаване на МСП, главно и най-вече микропропредприятия. По друга част от показателите, България е далеч, не само от страните-членки на Европейския съюз, но и от бързо развиващите се нови пазари в Източна Европа, като например Полша, Чехия и Унгария. Достатъчно показателно в това отношение е, например, едно сравнение с относителния дял на МСП в страните от ЕС към заетостта – средно 66 процента, което е 20 на сто по-малко, съотнесено с цитирания по-горе показател за България. Много по-убедителни са показателите в цитираните по-горе страни от Източна Европа, където участието в заетостта на МСП се движи в рамките на 60-те процента. Далеч по-високо е също така участието на МСП в брутната добавена стойност на страната, като във Великобритания само малките предприятия имат участие в брутната добавена стойност в размер на 40 на сто, а в Полша общо секторът надхвърля 50-те процента.
Няма
съмнение, че в някои отношения тази картина би се променила и би
била по реална, ако у нас се прилага дефиницията на Европейския съюз
за малки и средни предприятия. Но дори и нейното налагане не променя
общата констатация: малките и средните предприятия в България имат
огромен потенциал и неговата реализация в дълбочина от тук нататък
ще бъде рещаваща за икономическия растеж, за конкурентноспособността
на европейските и световните пазари, подобряване на жизнения
стардарт у нас.
БЪЛГАРСКОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО -- БАРИЕРА ПРЕД МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Българското законодателство по отношение на МСП се изчерпва със Закона за малките и средните предприятия и няколко формални, т.е. недействащи преференции, разсеяни в други нормативни актове. Склонни сме да приемем наличието на Закона и на Агенцията за малки и средни и предприятия като положителна стъпка и желание за промяна в Сектора. Заедно с това сме длъжни да отбележим, че не стъпки, а широки крачки в законодателството са необходими, за да се променят неблагоприятните отношения и да се премине към интензивен, а не екстензивен растеж вътре в сектора на МСП. Успоредно с това не могат да не бъдат отбелязани огромни празноти в законодателството, а така също ограничения, които са много сериозна бариера пред развитието им. На първо място, ние настояваме да бъде изяснен адресатът на политиката по отношение на сектора на МСП. Няма и не може да има на света правителство и парламент, които могат да планират и да градят стратегии без да я ясен адресатът. Ето защо, ние настояваме да бъде възприета дефиницията на ЕС за малки и средни предприятия в цялата му пълнота. Настояваме да получат статут на средни предприятия онази част от 1409-те български фирми, с брой на заетите в тях от 100 до 250 души, които отговарят на останалите условия – оборот или дълготрайни материални активи и независимост. В тях работят близо 13 процента от заетите в страната, а много от тези предприятия имат натрупан сериозен опит и потенциал за участие на европейските пазари. Днес те са извън обсега на държавната политика, на преференциите, на възможностите, които имат техните съразмерни партньори в страните от Европейския съюз. Изясняването на адресата има и ред други посоки, но една от тях е особено важна – приемане на изключение по отношението участие на компании за рисков капитал в малки и средни предприятия. Тази промяна ще отвори широка врата пред рисковото инвестиране и ще даде възможност на рисковите инвеститори да придобиват участие над 25 процента в МСП, без последните да губят своя статут. Независимо от това, че рисковото инвестиране все още не е регламентирано у нас, приемането на това изключение ще създаде възможности на големи български фирми да извършват рисково инвестиране, с цел бъдещо коопериране и сътрудничество с малката фирма. Друг основен момент, свързан пряко с дейността и най-често със стартирането на малките фирми в България, е прословутия регистрационен и разрешителен режим. Независимо от опитите да бъдат редуцирани тези режими, хаосът остава. Остават и ограниченията върху правото на стопанска дейност и затрудненията, които изпитва всекидневно предприемачеството. Лицензионните и разрешителните режими в България действително са могъщ инструмент за затормозяване на бизнеса, независимо дали са възникнали от закон, от решение на общински съвет или пък от заповед на министър, каквито случаи не липсват в българската практика. Ето защо, ние подкрепяме един бъдещ закон, в който законодателите ще заявят ясно: n В какви случаи държавата може да ограничава икономическата свобода и икономическата инициатива на гражданите и за какви цели n Кои лицензии в България могат да се установяват само и единствено със законодателен акт и то при спазване на закона, който третира това право на държавата n Пълен списък на дейностите, за които се извършва лицензиране или други ограничителни практики n На какви общи правила и процедури се подчиняват отделните видове режими n Кой, по какъв начин и на какви нива във властта прилага лицензионните режими n Как обществото, предприемачите и специализираните органи ще упражняват контрол по изпълнението на законовите процедури. В тази връзка е необходимо да бъде приет нормативен акт, с който на основата на единна регистрационна форма и единен регистрационен номер да се приеме ред за ускоряване на процедурите по регистрация и откриване на нови предприятия. Ние сме убедени, че разходите, които правителството ще направи по отношение на разкриване на гишета, ще имат незабавна възвращаемост и то в две посоки – съкращаване на излишен персонал и чиновнически дейности, както и увеличение на данъчните приходи. Крайната цел на тази уредба, както и на подкрепящите я подзаконови нормативни актове е ясна: максимално съкращаване на времето за стартиране на бизнес или разширяване на дейностите. Ние смятаме, че в това отношение са необходими радикални мерки и масово преминаване към уведомителен режим. С други думи, ако един български гражданин, ако едно българско семейство, реши да открие търговски обект, да го направи в рамките на не повече от 10 дни, след като в писмен вид е уведомила общинските власти. Ние сме сигурни, че ако законодателят, правителството и в крайна сметка държавата се отнесат с доверие към гражданите, насреща ще получат същото. Убедени сме, че малкият бизнес, че всички онези, които правят своите първи стъпки в бизнеса могат да се отнесат отговорно към задълженията си и сами да извършат в срок, определените в нормативните актове процедури по узаконяване на дейността си. На трето място стои въпросът с преференциите за малки и средни предприятия, заложени в Закона за малките и средните предприятия, в Закона за обществените поръчки, както в някои други нормативни актове. Вече втора година практиката показва, че тези преференции не работят. Типичен случай в това отношение е уредбата в член 25 на Закона за малките и средните предприятия. Поради неясната формулировка и механичната препратка към Закона за общинската собственост вече втора година общините не изпълняват задълженията и на практика няма случай малко или средно предприятие да е ползвало правата си. Ето защо, ние предлагаме да бъде променен Закона за малките и средните предприятия, като бъдат приети отделни закони – за Агенцията за малките и средните предприятия, както и Закон за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно в последния трябва да бъдат уредени механизмите за подпомагане, свързани с приватизацията на общинско и държавано имущество, отдаване на имущество без търг и конкурс, иновациите и пр. На четвърто място, няма никакво време за губене, що се отнася до условията за финансиране и самофинансиране на сектора на малките и средните предприятия. В спешен порядък трябва да бъдат разработени и приети: Закон за гаранционните фондове и гаранционните схеми Закон за рисковия капитал и рисковото инвестиране Закон за влогово-кредитните кооперации и кредитните съюзи. Тук става дума не само за създаване на нови възможности и алтернативни способи за кредитиране на бизнеса. Тук става дума също така и за икономическите свободи на българските граждани. Забраната върху предприемачите да ангажират и управляват собствени средства, с които да се кредитират помежду си, само по себе си е тежко ограничение върху техните конституционни права. В закона за гаранционните фондове трябва да бъдат уредени също така възможности за гаранции за частни заемодатели на малки фирми, като по този начин, практика, която макар и в изкривен вид същестува и понастоящем. С други думи, днес, когато у нас е налице финансова и политическа стабилност вече е време да забравим неуместните страхове, свързани с повторение на случаите с финансовите пирамиди от средата на 90-те години или други подобни рецидиви. На пето място, от изключително значение е да бъде поставен на нова основа диалогът между предприемачеството и публичните власти, препоръка, която бе отправена и в Доклада за България на Европейската комисия от 2000 година. В случая, обаче са налице непреодолими пречки за протичане на този диалог. Една от тях е свързана със статута на самите организации на бреден крайно неуместно в новия Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В случая, законодателят е третирал тези организации наравно с всички останали неправителствени сдружения, игнорирайки факта, че за организациите на работодателите съществуват Конвенции № 87 и 98 на МОТ, по които България е страна, а така също и уредбата в член 49, ал.2 от Конституцията. От това недоразумение, разбира се, произтичат много сериозни последствия за структурирането и разгръщането на този тип организациии у нас. Естествено е, тези проблеми да рефлектират и по отношение на партньорството им с местната и централната власт. Друг тежък проблем, който затруднява диалогът между властта и бизнеса у нас е уредбата на така нареченото социално партньорство и по-специално, регламента за представителност, заложен в Кодекса на труда. Този регламент е изключително дискриминационен и обслужващ статукво, създало се в България в средата на 90-те години. Така например, изискването организациите на работодателите да имат, както браншови, така и регионални организации, представлява ограничения на тяхното право да определят сами своите правила и начините на структуриране. Това право е изрично прогласено, както в цитираните конвенции на МОТ, така и в член 33 на Кодекса на труда. Всяка работодателска организация у нас трябва да упражни своето право и да има свой избор дали да се изгради на браншов, дали на регионален, дали да използва и двете възможности. Приетите през март тази година промени в Кодекса, допълнително утежниха и изкривиха критериите за представителност. Нашият извод в това отношение е категоричен: за да има диалог между организациите и публичните власти, правителството и законодателите трябва решително да преоценят и преформулират идеята за социално партньорство и нейната законодателна рамка.
ПАРИ ЗА БИЗНЕСА
В това отношение у нас съществуват две големи заблуди: -- Че в България няма достатъчно вътрешни ресурси -- Че основен и единствен кредитор е банковата система. Ние не приемаме такава постановка. По първия въпрос ние считаме, че в България има огромни ресурси, които по една или друга причина – неразвити финансови пазари, липса на законодателна уредба и пр., не могат да бъдат ползвани. Типичен пример в това отношение е недвижимото имущество, частна собственост на българските граждани. Няма съмнение, че в това отношение сме на едно от първите места в Европа и че става дума, не за милиони, а за милиарди долари. В същото време, поради липсата на ипотечен пазар, тези пари са “извън играта”. Подобно е положението и с други видове имущество, включително и общинската частна собственост. Именно липсата на ипотечен пазар е една от съществените причини, поради които общините не могат да участват с апортни вноски в полезни стопански инициативи, включително гаранционни фондове. По вторият въпрос, смятаме, че е крайно време да бъдат ограничени огромните очаквания към банковата система. Независимо от оптимизирането на нормативната уредба, което трябва да настъпи, банките ще останат консервативни и предпазливи към високорисковите кредити, най-вече към кредитирането на МСП. Начините за тяхното стимулиране в това отношение съвсем не са само и единствено гаранционните фондове. Ние смятаме, че възможно най-бързо трябва да бъдат запълнени белите петна в българското законодателство по отношение на алтернативното финансиране. Трите кита, на които трябва да стъпи финансирането на Сектора години са: банковата система, системите за съфинансиране, рисковото инвестиране, като последното разбира се е в пряка зависимост от развитието на фондовия пазар у нас. По отношение на банковото кредитиране би могло да се каже, че у нас няма развит кредитен пазар. Независимо, че през тази година има известно увеличение на кредитите, нямаме основание да смятаме, че няма съществена промяна по отношение на банковото кредитиране. Публична тайна е, че българските банки печелят от всичко друго, но не и от кредити. Ние съзнаваме, че факторите, които затрудняват кредиторите са многопосочни и че върху активността на банките влияят неразвитите финансови пазари, рестрикциите в Закона за банките и някои други подзаконови нормативни актове, изключително трудното събиране на вземанията по обезпеченията, недостатъчна подготовка на предприемачите, нереалните показатели, в техните отчетни документи и пр. пр. Резултатът от всичко това е крайно негативен, 99 процента от фирмите в България, близо 1/3 от икономиката, която създава близо 50 процента от работните места, страда от липса на финансиране. Ето защо не сме склонни да анализираме всички страни на проблема. Още повече, че появата на някои фактори, като например фондовия пазар е въпрос не на година-две, а на много по-дълъг период. Онова, което според нас трябва да се направи незабавно е: От една страна промяна на системата, по която банките заделят провизии по отделните рискове и изравняване на тези провизии за различните видове имущество, предлагани като обезпечения – жилищни сгради, производствени сгради, машини, съоръжения и др. От друга страна, приемане на бързи законодателни мерки с цел създаване на ефикасна и бърза процедура по събиране на обезпеченията на банките при неплатежоспособност на кредитоползвателя. По отношение на гаранционните фондове, ние смятаме, че не е достатъчно, заявеното мнение на правителството да бъде създаден такъв фонд на национално равнище. Куриозното е, че поради липсата на каквато и да е практика и нормативна уредба, общественото мнение у нас възприема и схваща идеята за такива фондове, като идея на нов вид кредитиращи институти. Ето защо правителството и законодателите са длъжни да изградят принципна законова рамка и механизъм за свободно изграждане на такива фондове от граждани, предприемачи, неправителствени сдружения, държавни и недържавни организации, както на национално, така и на местно равнище. Заедно с това, ние считаме, че тези фондове трябва да бъдат освободени от задължения към бюджета, както и да получат редица стимули още на старта и по-нататък в своето развитие. Особено сериозна роля биха могли да играят тези фондове при усвояването на кредитиращи и финансиращи програми по линия на Европейския съюз, като например програмата САПАРД. По въпроса за съфинансирането на предприемачите у нас, смятаме, че политиците имат голям дълг към българските граждани. Ние знаем, че патриотизмът и българските традиции са вече неотменима част от платформите на повечето партии у нас, включително парламентарно представените. Този патриотизъм би имал съвсем конкретно измерение, ако се обърнем към близкото минало, към началото на века и се запознаем със собствения си опит в това отношение. С други думи, ако си спомним и възстановим, и дори обогатим опита на популярните банки, влогово-кредитните кооперации, взаимоспомагателните каси и въобще всички форми на взаимно кредитиране между българските граждани. Практиката в развитите пазарни икономики показва, че тези инстути играят огромна роля в качеството на втора голяма мрежа за кредитиране в съответните страни. Достатъчно е да посочим примера с Райфайзенкооперациите в Германия, чиято изключителна гъвкавост, конкретност и съобразеност с местните условия, извършва огромна част от работата, която не е по силите на големите банкови институти. Що се отнася до рисковия капитал, вече посочихме по-горе в този проект, че трябва да бъде приет специален закон и че трябва да бъде изработена специфична българска философия в това отношение. Още повече, че тук и Европейският съюз закъснява с общия регламент на рисковото инвестиране в страните членки на Съюза. Тук подходът на правителството трябва да бъде като нов сектор в българската индустрия – индустрията на рисковия капитал. Без данъчни облекчения за този рисков капитал, било то български, било чуждестранен, трудно бихме могли да си представим поява и растеж на този вид инвестиции у нас. Заедно с това, държавата би могла да стимулира силно развитието на този сектор, като отсега по законодателен път подготви почвата за участие в този сектор на пенсионните фондове и на застрахователните фондове, както и на други компании, разполагащи с мощни инвестиционни портфейли. Ние считаме, че без нормативната уредба на тази дейност и нейното стимулиране, не са възможни никакви стратегии и никакви стимули в областта на високите технологии у нас. Не е възможна и каквато и да е технологична политика на държавата като цяло.
КЪДЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ ИНВЕСТИТОР
Ако се съди по националната статистика няма такъв фактор, нито в сектора на малките и средните предприятия, нито в частния сектор като цяло. Независимо от това, че в банките съществува понятието инвестиционни кредити и определено за тях има достатъчно кандидати. Българският инвеститор е идентифициран единствено на макроравнище в графата инвестиции в частния сектор. На микроравнище, обаче, инвестицията е изключителна скъпа дейност. В това отношение трябва да се направи едно сравнение с инвестиционните вложения, необходими за създаване на едно работно място у нас и страните с развита пазарна икономика, за да се види фактическото състояние на нещата. Така например, според официалната статистика на Република Полша, през 1997 година са били необходими 1600 щатски долара инвестиционни вложения за едно разкрито работно място. И макар нашата статистика да не отчита подобен показател, ако съпоставим инвестиционните вложения в частния сектор за миналата година / 2 397 млд лева/ с броя на разкритите работни места ще установим, че за съпоставка и дума не може да става. В България разкриването на едно работно място, средно за страната, е неколкократно по-скъпа дейност. Ето защо, ние смятаме, че правителството и законодателите трябва да насочат своето внимание и да положат специални усилия за българските инвеститори, включително малките и средните предприятия. Нулевата ставка върху данък печалба при реинвестирането, както и данъчната ваканция при инвестиции на зелено е най-доброто решение на въпроса. Българският инвеститор очаква най-сетне държавата да инвестира в него.
ЗАЕТОСТТА -- ГРИЖА НА БИЗНЕСА, А НЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО
Според данните на Националния статистически институт за 199 година, МСП осигуряват работа на 749 070 български граждани, срещу 857 834, заети в предприятия с над 100 души персонал. През последните пет години е налице ясно изразена тенденция към намаляване на заетите в големите фирми и към увеличаване на работещите в МСП. С оглед на продължаващото преструктуриране на икономиката и предстоящата приватизация на големите монополни формирования, очевидно тази тенденция ще продължи. За нас е съвършено ясно, че основен генератор на работни места в България от тук нататък ще бъдат малките и средните предприятия. Именно по тази причина, считаме, че държавата трябва изцяло да се оттегли от своите ангажименти в това отношение, най-вече от скъпите инвестиционни програми, чиято цел много често е просто и единствено създаване на нови работни места. Българският бизнес, малките и средните предприятия са доказвали многократно, че са далеч по ефективен инвеститор, отколкото държавата като цяло. Ето защо, смятаме, че трябва да настъпи съществена корекция в инвестиционната политика на правителството, дори по отношение на големи инфраструктурни проекти. Правителството трябва да даде решително предимство на малките и средните предприятия, дори да блокира определен дял в своята инвестиционна програма, когато става дума за малки и средни предприятия. Разбира се, подобни действия трябва да бъдат придружени със съответни законодателни промени, включително и в Закона за обществените поръчки. Заедно с това, правителството би трябвало да пристъпи към решителна и бърза приватизация на монополните компании в областта на телекомуникациите, транспорта и електроенергията. Понастоящем това са зони почти изцяло затворени за малкия и среден бизнес. Смятаме, че демонополизацията ще увеличи шансовете на малките и средните и предприятия в тези сектори, и през следващи години те биха имали съществен принос в дела на разкритите работни места в частния сектор. Ние добре знаем, че трудно биха могли да бъдат постигнати облекчения по отношение на осигурителната система. Добре разбираме, че по редица причини, включително и демографски, всички заедно трябва да се погрижим за възрастните, безработните и социално слабите. Ето защо настояваме за създаване на система от допълнителни стимули за наемане на работници и служители, особено от микро и малки предприятия. Настояваме за по-добра и гъвкава регулация на самонаемането, особено и предоставяне на алтернативи на обезщетението при безработица. Далеч по-ефективно би било, например държавата да поеме разноските по годишния патентен данък или преквалификацията на един безработен гражданин, отколкото да изплаща регулярно обезщетението, да ангажира персонал, да създава допълнителни очаквания за работа.
ТРОЙНИЯТ ОБРЪЧ -- СЕНЧЕСТА ИКОНОМИКА, КОРУПЦИЯ, НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ
Не едно изследване у нас и в чужбина показва, че най-потърпевши от тези фактори са малките и средни предприятия. Не прави изключение и авторитетния Годишен доклад на Световния икономически форум, където в раздел “Институции” е направена категоричната констатация, че особено негативно се отразява този проблем върху малкия и среден бизнес. Малките и средните предприятия са затрупани с така наречените извънредни плащания /иначе казано корупция/ било то за лицензи, било за данъчни оценки, било за съжаление и за заобикаляне на нормативни актове. Част от ударите върху малките и средни предприятия идват и по линията на сенчестатата икономика, поради очевидните начини на формиране на крайните цени и различното отношение към бюджета и държавата като цяло. Ние сме наясно, че решаването на този проблем и оптимизирането на бизнессредата в това отношение е проблем за години напред. И че решаването му е свързано с действия в две посоки – създаване на стимули, например за част от предприятията в сенчестата икономика за излизане на светло и санкции – ефективни законодални мерки и съответно действия от страна на изпълнителната и на съдебната власт. Ефикасността, обаче на всички тези мерки ще бъде под съмнение, докато правителството, държавата като цяло не декларира и не започне бързо оттегляне от всички сектори, в които е установена извънмерната власт на чиновника. Практиката през последните няколко години нагледно предостави простия износ: колкото повече държава, толкова повече корупция.
ИНФОРМАЦИОНОТО ОБЩЕСТВО, ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И НОВИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ
Високите технологии определено са приоритет на малките и средните фирми и дори понастоящем индустриални гиганти в това отношение през 70-80 и дори 90-години са били малки фирми. Няма съмнение, че България притежава много сериозен потенциал в това отношение. По този въпрос са единодушни, както български, така и чуждестранни експери в тази област. Общоприета истина е, че страната притежава много добър потенциал от подготвени хора в областта на фундаменталните и приложните науки, нещо за което в други държави отварят границите и създават специални условия за тяхното привличане. Не подлежи на съмнение и фактът, че образователната ни система, при всичките критики срещу нея, е международно призната и продължава да подготвя специалисти в редица области на високите технологии. Все още съществува добра производствена и развойна база в някои области като фармация, микроелектроника, електроника , металознание, оръжейна промишленост, лазерни технологии, биотехнологии и др. Ние смятаме, че като първа стъпка правителството трябва да поеме отговорността и в диалог със заинтересованите страни, включително бизнеса и да определи приоритетите на България в областта на високите технологии. Очевидно само на базата на ясно дефинирани и съответно прокламирани приоритети би могло да има целенасочена политика за насърчаване на МСП в тези сектори. Ние смятаме, че освен данъчни стимули за инвестиции в тези сектори, правителството и законодателите да оптимизират радикално амортизационните схеми по отношение на компютрите, телекомуникационни съоръжения, а така също специализирана високотехнологична апаратура. По отношението на законодателството си струва да отбележим, че вече три парламента са в дълг към специалистите и фирмите в областта на високите технологии. Очакваме от 39-то Народно събрание в ускорен порядък да приеме да разгледа проектите, инициирани и по линия на правителства и по линия на неправителствени организации и да приеме Закон за високотехнологичните паркове.
ЕТНОСИТЕ У НАС И МАЛКИЯ БИЗНЕС
България има едно голямо завещание, оставено още от нашите възрожденци – да живее в мир на българска земя, независимо от етническата принадлежност. Днес светът ни сочи с пръст в това отношение и с право можем да кажем, че имаме български етнически модел. Независимо от критиките и препоръките, които получаваме от чуждестранни правителствени и неправителствени организации по отношение на бита и стандарта на етническите малцинства у нас, ние сме проблемът е свързан с избор на стратегия, а не с избор на отношение. Много по високия размер на безработицата, например сред ромите не по отношение на едно или друго правителство, а по скоро погрешен избор на стратегия. Знаем също така, че българският етнически модел не е даденост и е необходимо да продължим да го отстояваме във всичките му параметри. Ето защо считаме, че правителството и законодателят трябва да приемат специални мерки по отношение насърчаването и стимулирането най-вече на малкия бизнес сред етносите. Този подход трябва да бъде прилаган, както по хоризонтала, като се създадат специални стимули за определени региони, като например областите Кърджали и Смолян, така и по вертикала, като се създадат предпоставки и интерес сред етносите към навлизане в определени видове бизнес. В това отношение можем да дадем като пример облагането на някои видове дейности и занаяти, традиционни за определени етноси в България, като например дейности свързани с металообработване, ковашки услуги, файтонджийство, производство на керамични изделия и пр. Ние смятаме, че тези и редица други подобни дейности трябва да се облагат символично с един български лев и занаятите, за които се плаща патентен данък. Ние смятаме, че част от професиите и занаятите, традиционни за някои етноси трябва да бъдат обложени символично с един български лев. Що се отнася до регионалния подход и там правителството има редица възможности, посредством система от стимули, да бъдат насърчени въможности, например в областта на селския и етнически туризъм.
МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ И СЪДБАТА НА МАЛКИЯ БЪЛГАРСКИ ГРАД
Всички знаем състоянието на малките български градове от типа на Кубрат, на Стражица, на Чирпан и Белоградчик. Затворени държавни предприятия, липса на каквито и да са инвестиции, огромна безработица. От друга страна понятието местна индустрия изчезна от речника на българските икономисти и политици. Независимо от новия икономически порядък, глобалните комуникации са напълно и дори подчертано съвместими с тази индустрия. За съжаление остана изолиран примерът със Севлиево, плод и на щастливо стечение на обстоятелствата и на далновидност на местните власти и ръководство. Ние добре разбираме, че от една страна тези общини са жертва на глобални фактори, като силната централизация и липсата на пълномощия на местната власт, както и ограниченията за продажба на земя на чужденци. От друга страна си казва думата и оскъдната инфраструктура. Очевидно тези общини, освен разпределението им по низходящата в съответните зони, било по отношение на облагане на дейности, било по цени на земята, имат нужда от целенасочени усилия за насърчаване на МСП, за стимулиране на местната индустрия и услуги. Очевидно в тези общини трябва да бъдат приложени по-радикални мерки по отношение на някои преференции, свързвани с отдаване без търг и конкурс на движимо и недвижимо имущество на малкия бизнес, с възлагане на обществени поръчки, с ориентиране към тях на гаранционни фондове и схеми за облекчаване на достъпа на капитал и пр. С други думи след повече от век от управлението на Стефан Стамболов отново имаме нужда от Закон за насърчаването на местната индустрия.
БИЗНЕСЪТ -- ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Ние българските граждани сме грамотни и образовани хора. Всеки от нас може да посочи безспорни достижения на българската култура – от тракийската гробница в Казанлък до песните на Яна Рупкина и майсторството на българските оперни артисти. В началото на новото хилядолетие, обаче, бизнесът е вече част от културата, от цивилизацията, а значи и част от българската култура. Мениджмънта, сърцевината на съвременния бизнес, отдавна бе провъзгласен за изкуство от световни изследователи на икономическите тенденции и човешкото общуване като например Питър Дракър. Бизнесът като цяло, обмена на стоки, услуги и ноу-хау отдавна е форма на културно общуване на народите по света. Компанията “Майкрософт” трайно се настани в нашия бит и на работното ни място, стана част от нашето всекидневие. С други думи бизнесът, правеното на бизнес, общуването в този контекст между хората, отново вече са част от световната култура. Така както са част от нея глинените плочки със санскритски надписи или египетските пирамиди. От тук нататък бизнесът ще става или по скоро вече е част от родната култура. Време е вече, ние българите да разберем, че освен спорта, фолклора и оперното пеене, част от нашето общуване със света е и бизнесът. Нашето участие в глобалното разделение на труда всъщност ще бъде и нашият принос в световната култура и изграждането на новите цивилизационни ценности. Ето защо, ние бихме искали, българските политици, правителството, законодателите, предприемачеството, всички български граждани да схванат колкото се може по-бързо тази проста истина. Ние бихме искали предприемачите да имат съзнанието, че участват в този процес, бихме искали правителството да знае, че насърчава именно този процес, бихме искали българските граждани да знаят имената на родните компании и да избират техните стоки не защото са родни, а защото предлагат качество и са част от културата на потреблението.
ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ И ПУБЛИЧНИТЕ ВЛАСТИ
Връщаме се на този въпрос, не за да разнищваме отново този, въпрос, който намери своето място в началото на този документ. Връщаме се на него по скоро, за да напомним една проста истина: ние предприемачите сме част от българските граждани, които обличат в доверие едно или друго парламентарно мнозинство. Нещо повече. Време е вече да споделим на глас една истина, по отношение на която не трябва да бъдем толкова срамежливи. Всяко парламентарно мнозинство и съответно всяко правителство, било в Съединените американски щати, било то в Белгия, Швейцария или България идва на власт с парите на предприемачите. Във всяка от тези страни законодателството е регламентирало точно начините и формите, по които партиите набират средства за своите кампании, но очевидно най-сериозната подкрепа за всяка предизборна програма идва от бизнеса. В тази връзка, ние искаме да напомним на сегашното, а ще напомняме и на бъдещите правителства, че огромната част от българските предприемачи са отделили и ще отделят средства да подкрепят политически партии и правителства, които изпълняват своите програми. Преобладаващата част от нас не очакват лични изгоди от своите дарения. Но ние сме длъжни и имаме право да търсим сметка за действията за онези политически сили, които сме подкрепили. Още повече, когато са на власт и от тях зависи българската икономика и бъдещето на страната. Ето защо, като организация на малките и средните предприятия в страната, ние ще приложим нашите прости, но строги критерии за ефективността на правителството и парламента. Ние ще оценяваме работата на правителството не по количеството на стратегиите и програмите, ориентирани към малките и средните предприятия. Ние ще съдим за неговите усилия и ефективност по точно определени параметри, по които отсъждат нашите партньори – асоциациите на малкия и среден бизнес в страните с развита пазарна икономика. Днес ние казваме на българското правителство: Не може по малко от 1 процент от българските фирми да реализират 75 от износа на страната. Няма как да излезем на европейските пазари единствено с износ на електроенергия, изкуствени торове или стомана. Не може 99 процента от българските фирми да имат участие по-малко от 1/3 от формирането на брутния вътрешен продукт. Не може повече да бъде пренебрегван единственият добър монопол в България, монополът на МСП по отношение на създаване на нови работни места Не може да няма статистика у нас по отношение на инвестициите, направени от малки и средни предприятия Не може и не бива над 70 от предриемачите в сектора на МСП да бъдат по същество изолирани от достъп до капитал, включително банковото финансиране Не може и не бива да няма също така статистика по отношение на иновациите, чийто адресат е сектора на МСП. Ние, българските предприемачи от сектора на малките и средните предприятия, с този документ поемаме отговорността и упражняваме своето право на контрол и правителството и законодателите именно по тези критерии. Това наше право е неразривно свързано с нашите отговорности пред българското правителство като граждани и данъкоплатци.
|