Един от двама ни е за затвора
Днес, след съобщението на Комисията по досиетата ще ще кажа на Марги да ми приготви едно друго — бельо, сапун, игла и конци, обувки без връзки. Самобръсначка не ми трябва, както и на Босия — чорапи. И всичкото това, пак заради член 273.? И пак от Наказателния кодекс. Сигурно знаете, че този нов член предвижда от 3 до 6 години и глоба от 15 до 30 000 лев за онзи, “който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.” А пък аз се готвя да го направя. Ето казвам: агент Павлов. Рожденно име Костадин Димитров Тренчев. Понастоящем президент на КТ “Подкрепа” вече под името Константин. И кандидат за евродепутат пак под новото име. Но не бързайте да ме отписвате. Вече се посъветвах с адвокат. И той ми каза, че могат да ме подведат само за клевета. Ако кажа, например, че 17-те страници от работното дело на агент Павлов, които имам в архива си са фалшификация. Добре, де ще го направя, но няма ли да ми се смеят после всички. То бива-бива добър човек, ама чак пък толкова. Не за друго, а защото същите от 3 до 6 години се полагат и на министър Румен Петков. По чл. 313 б. Пак от Наказателния кодекс, където е казано, че “Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева. ” Ето защо мисля да напиша две писма: едното до Катето Бончева, която знае за какво дума и на главния прокурор Борис Велчев, който може би още не. Пък да става какво ще. И за двете можете да помогнете с някой и друг подпис като ги пусна утре в блога.
Иначе, нямам намерение да ви занимавам със 17-те гнусни страници, нито с известието, което Костадин е изпратил на ДС в Стара Загора, за да ги уведоми, че вече е студент в Медицинска академия - София. По-скоро за малко и на пръсти /да не ми се кара Марги ?/ ще се върна пак в миналото.
Годината е 1989-та, а датата 4 септември. Запомнил съм я, защото на този ден пуснаха от затвора обвинените по чл. 273 Костадин Тренчев, Николай Колев — Босия, Тодор Гагалов, Христофор Събев, Антон Запрянов и Хасан Бялков. Вечерта с Тренчев и Ирен Зафирова сме у Мариана Хлебарова — маман. Не сме се виждали повече от три месеца. Те не знаят какво е било навън, ние от своя страна не сме наясно какво е ставало вътре. В затвора. Така че осъмваме. По някое време си говорим с Коцето приблизително следното:
– Коце, да знаеш един ден, миналия месец, ме прибират във велинградската милиция. И там твоя прокурор Красимир Милев, ня`кви цивилни от София и шефът на управлението. Пак декларации бутат да подписвам, че няма да клеветя НРБ и пр. и пр. Но по едно време ми викат: ти знайш ли с кого си се събрал ? Аз си мълча. Знаеш ли — пак питат ? Пак мълча. Ами твоят приятел е наш сътрудник. Пак мълча. Има си и агентурно име — Павлов. Тоя път вдигам глава и ги питам: ами защо тогава е в затвора ? Коцето мълчи. Голобрад, с измъчен вид и остригана глава. По едно време изтърсва:
– Абе, имаше там една история. Младежка история. И сега — спекулират с нея.
Усещам, че му е неприятно и сменям темата. Пък и историята изобщо не ми прави впечатление. Откъде да знам какво има да става по тези теми по онова време. Септември 1989-та.
На следващата есен, досието му тръгва из София. Заедно със собственоръчно подписаната декларация за сътрудничество. На специална пресконференция на КТ “Подкрепа”, водена от тогавашния вицепрезидент Дончо Иванов ?, информацията е обявена за фалшификат. През годините историята припламва още някоколко пъти по вестниците. Всички свикваме. Свиква и Коцето. С мисълта, че никога не е имало агент Павлов.
Има някои, обаче, които цял живот не могат да свикнат. Преди няколко седмици, в зала “Триадица” Росен Елезов показа един от тях в документалния си филми “Черната тетрадка”. Беше откровен. И с маска.
На Коцето за откровеност му е късно. А маска не му се полага. Още по-малко пред българските избиратели.
————————————————–
? В НК до 10 ноември това бе по-леката форма на чл. 108 и 109 по който хвърляха в затвора за противодържавна дейност. Дори си имахме и Комитет “273″, чийто председател бе покойният Любо Собаджиев. Доста дълго време този член си стоеше празен в днешния наказателен Кодекс, докато дойде време да бъде възстановен покрай Закона за достъп до документите на бившата ДС.
? – Пак живееш с миналото — кара ми се тя. — Не бе, Марги, то живее с нас. Пусни телевизора само. — Защо ? — За да видиш тези, които живеят от него.
? Не е виновен. Още не съм успял да му кажа за Велинград и среднощния разговор на 4 септември 1989-та.