Простата истина за неолиберализма у нас

December 2, 2009 by Анонимен

Днес един млад блогър, на когото иначе симпатизирам сведе неолибералните идеи до най-обикновена конспирация на големите корпорации. И така ми припомни времето, когато комунистическия печат у нас громеше капитализма, монополизма и корпирациите, извличащи свръхпечалби на гърба на наемния труд.

Най-вероятно бих отминал този радикален възглед , ако нещата се свеждаха само до размерите на пазара, до икономическите отношения между хората и съответно политическите тенденции в едната или в другата посока. Нашият, българският, случай, обаче не е такъв. Да говорим за „опасност” от неолиберализъм у нас е все едно да говорим за изграждането на пречиствателна станция в лишеното от канализация в столичното поселище Факултето. Давам това драстично сравнение по причина, че също толкова драстично нездравословна е у нас институционалната среда за развитие на свободен пазар и евентуален неолиберален подход на българските правителства. Никак не е трудно да се дадат примери в това отношение. И най-красноречивият е състоянието на съдебната власт, което предопределя много ниска степен на защитеност на индивидуалните права, включително правата свързани със собствеността. Ще се наемели ли някой да твърди, че в страна с управляемо правосъдие е възможен свободен пазар и пробив на неолиберални тенденции? Тъкмо обратното – със сигурност на всеки от нас може да посочи достатъчен брой пример за монопол, за прегазващи закона корпорации и олигарски, обгрижвани системно от държавата.

Ето, защото България, най-корумпираната и най-бедната страна, членка на ЕС е пример за държавна намеса на пазара и в живота на гражданите. Включително в най-извратения и вид – отказът от правосъдие.

Би било добре, ако въпросът за степента на намеса на държавата бе продукт на борба между партии, между социалдемократически и неолиберални тенденции. Най-вероятно в този случай и младият блогър и пишещият тези редове биха имали своя политически избор. За съжаление, случая не е такъв. Колективистичната институционална рамка, наложена още в началото на 90-те години на миналия век е като митологичното ложе на Прокруст. По тази причина на социалдемокрацията постоянно и секат краката, а дясното го разтягат до степен, че аха да повярваме, че Бойко Борисов ще ни поведе към неолиберали бъднини.

Простата истина за привържениците на неолиберализма у нас, че техните идеи не обслужват никого. По причина, че този тип наши съграждани не са политически представени.

А пропо, същото се отнася и до онези, които искренно изповядват идеите на социалдемокрацията.