Дебелият клиент, сутеньорите от прокуратурата и услужливото Министерството на любовта

Тези дни журналистите Алексей Лазаров и Николай Стоянов бяха привикани от разследващите полицаи в СДВР. По нареждане на районната прокуратура. И разбира по абсолютно незаконен начин – не чрез призовка, а по телефона. След острата и справедлива реакция на изданието, в което работят двамата журналисти, прокуратурата обвини публично издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки, описани в статията са поднесени манипулативно. Което пък било характерно за изданията на групата.
С оглед на закона и на публично известните обстоятелства около сигнала, подаден от шефа на фирма, свързана с Делян Пеевски, спокойно можем да квалифицираме привикването на двамата журналисти като беззаконие и произвол. И от страна на ведомството на Цацата, и от страна на МВР, оглавявано понастоящем от служебния министър Йордан Бакалов.  По следните причини.
Първо. Каквато и разпореждане да е издала прокуратурата, с оглед на съдържанието на статията,  то е смехотворно. Дори и Митьо Гестапо, с всичките способи на някогашната политическа полиция, не би могъл да извлече от статията „Паниката е по-голяма от проблема“, каквото е да обосновано предположение за извършено престъпление срещу републиката.
Второ. Когато прокуратурата е влязла в ролята на наказателна команда, макар и задължени да изпълняват нейните разпореждания, полицаите все пак имат на свое мнение по въпроса. Пише го в чл. 15, ал. 3 от Закона за МВР – разследващите органи (полицейските) имат право да „вземат решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“
Второ. Всеки опит за сплашване на журналисти е особено скандален, той като става дума за конституционна установената свобода на словото и на правото за разпространяване на информация.  В случай журналистиката и медиите са изключително важни, тъй като са основен и най-важен посредник в обществото и гарант, че алтернативната информация и интерпретацията на събития ще стигнат до адресата, който има конституционното право научи фактите и гледните точки по тях.
Трето. Практиката на прокуратурата и МВР през годините сочи, че привикването по телефона, писането на обяснения и дори подписване на предупредителни протоколи е масово явление. Особено когато сме свидетели на протести. Било то масови като тези при предишното правителство, било то браншови, социални или пък просто протест по повод на едно или друго конкретно безобразие на властта. В това отношение, напук на принципите на правото, спокойно бих приложил презумпцията за виновност.
Четвърто. В такива случаи политическото ръководство на МВР и ръководството на прокуратурата би трябвало да са безкомпромисни. Те би трябвало да потърсят обяснение от прокурора, издал разпореждането, както и от разследващите полицаи, които са го изпълнили безпрекословно.  Ръководството на прокуратурата трябва да поиска също така обяснение за публичните обвинения към издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки са поднесени манипулативно“ и че това е характерно за материалите, публикувани в изданията на групата. В случая от прокуратурата трябва да се извинят публично за недопустимата квалификация по адрес на медията.
Пето. Двамата журналисти от „Капитал“ също трябва да получат публично извинение на случилото се. При това лично от главния прокурор Сотир Цацаров и от служебния министър на вътрешните работи Йордан Бакалов. Заедно с това, ако те наистина за привикани в качеството им на свидетели (така макар и незаконно), и двамата трябва да бъдат обезщетени за загубения работен ден, както предвижда чл. 122, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
И последно – макар да не съм прекален ентусиаст, все пак се надявам, че след изборите ще имаме нов, съвременен Закон за МВР. И че разделът за разследване понастоящем е озаглавен "Оперативно-издирвателна дейност" (ще рече оперативный розыск),  ще носи общоприетото в нормалните европейски страни понятие -- полицейско разузнаване.
На пръв поглед дребна работа, но понякога дяволът, т.е. социализъмът, се крие в детайлите.