Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Нека го измолим от Господ!

Бегъл спомен за патриаршеското було от едни далечни години

В деня, в които се помина Негово светейшество патриарх Максим , написах във фейсбук профила си: „Милостта на Бог няма граници. Тя ще стигне дори и за великия грешник патриарх Максим, избран за предстоятел на БПЦ по волята на Политбюро на БКП и с разрешението на Москва.”
Така ми дойде, така го написах. Не е от лощо чувство. А с надежда. Та нали, ако сме добри християни, трябва да се молим за всеки. И за праведника, и за грешника.
Някога в далечната 1989 година, не вярвах особено много в църквата. (Не в Бог, а в църквата). И с месеци, щъкайки насам-натам из страната, носех винаги с мен няколко листа – проектозакон за вероизповеданията, за обновяване на Църквата и за нов черковно-народен събор. Мисля, че това бе първият и единствен законопроект от онова време. Беше дело на Христофор Събев и на покойният отец Иван Бонев. Посъбрах, колкото можах подписи под него, но събитията се завъртяха бързо и докато се усетя се озовах в НДК.

Вече не става дума за обикновена проституция

или за това как в новия ВСС си показаха жартиерите

В бардака, наречен съдебна власт (без извинение) напоследък няма почивен ден. Клиентите не са показ, но пък креватите скърцат пронизително. И ето, днес нова изненада – току-що избраният шеф на следователите, вече е в ролята на временен главен прокурор на републиката.
Вече се чуха гласове, че този път става дума не са обикновен разврат, а за истинска перверзия, тъй като самият Найденов е следовател е със статут на следовател и съответно подчинен на прокурорите. Но това пък в случая четенето на морал е много-много закъсняло. Защо ли?
Отворете Конституцията и ще видите, че в чл. 117, ал. 1 и ще видите, че „при осъществяването на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.” И правилно. А сега отворете Закона за съдебната власт, по-конкретно главите 6 и 7 и вижте фактическото положение: следствените органи в състава на прокуратурата, а следователите – под непосредственото мъдро ръководство на прокурорите.
По-голям ли е законът от Конституцията в този случай ? Разбира се. Аз не виждам как един независим магистрат може да работи под ръководството на друг пак независим магистрат. Все едно съдията да отсъжда под вещото наставничество на прокурора или пък обратното.
Ако живеем в нормална страна, ако имаме Конституционен съд на място и ако има кой да го сезира за това очевадно нарушение на Конституцията, извършено дружно от законодателите, най-вероятно клаузите в закона, които отнасят независимите следователи в състава на независимата прокуратура, отдавна да се отпаднали.

Горната камара отдавна издиша. И то не само като състав

Сега, когато се вихри скандала около новоизбраните конституционни съдии, а премиерът Борисов е дълбоко загрижен за крехкото здраве на Венета Марковска, струва ми се, че встрани от дебата ще остане големия въпрос: а що за Конституционен съд имаме?
Вярно, през годините на прехода около него бе тихо. Даже подозрително тихо. Вярно, свикнахме той да е пристан на бивши политици или място за отдих за изпълнили дълга си съдии и прокурори. Но те пък ни се отплащат с достолепие и стоят предвидливо извън светлините на рампата. Вярно, решенията му бяха и добри и не толкова добри. А понякога никакви. Но, ако питате мен едно от тях бе достатъчно,за поемем всички ние, българите един огромен и безмислен товар. И да загърбим най-важната, жизненоважната рефрома в правосъдието. Решение № 3 от 2003 година, разбира се. Решението, с което Конституционния съд постанови, че структурната реформа в съдебната власт (изваждането на прокуратурата от нея) e по същество промяна във формата на държавно управление. Разбира се, това не попречи на същия този съд по-късно да приеме, че членството ни в ЕС и промяната в Конституцията, с която прехвърляме правомощия и суверенитет, не изискват Велико народно събрание.
С други думи никой народ, никъде другаде по света не е отнасял от своята горна камара такъв звучен шамар. И никога не е била затръшвана под носа му толкова нагло вратата към правовата държава.

За комфорта и дискомфорта на хората, които са на екрана в изборните нощи

Размисли по време на Първата национална конференция по избори системи в Боровец и след нея

През годините поколенията или по точно казано лицата сред политиците, бързо се сменяха. И на пръсти се броят тези, които могат да отпразнуват две десетилетия в политиката. Но пък те и не го правят шумно. По обясними причини.
Има една категория, обаче, сред която дълголетието е очевидно – хората, които правят изборите. И като технология и като представяне пред обществото. Без първото, те не биха се състояли, без второто пък няма няма да проумеем сложните механизми, които периодично пълнят Народното събрание или пък общинските съвети.
Признавам, че бях любопитен да прекарам три дни в Боровец, в хотел „Рила”. И да чуя едно- друго за изминалите 22 години, през които правим свободни избори. Също така и заради наситеното със събития близко бъдеще - референдумът и парламентарните избори през идната година. При това да го чуя от динозаври-изборджии като Митко Димитров и Мишо Константинов. И от социолози като Андрей Райчев.
Впрочем, може би за вторите и за прозвището не съм прав. Защото в залата Мира Радева джентълменски настоя да не сме толкова ларж към тези , които си видят хляба от проучването на обществото мнение. По причина, че не с тях се изчерпва науката и практиката на социологията. Макар от друга страна пък да сме наясно, че търсенето на на социолизи, например в бизнеса клони към нула.
Мога да кажа, че докладите бяха интересни за навлеци и хора извън бранша като мен. Имаше само един момент на втория ден, в който за момент ми се прииска от да избягам час. Но така е, не всеки може да понесе сравнението между методите на Д,онт и Хеър.Нимайер и тънкостите между тях, които разясни Красимир Калинов.

Изкушенията на дясното

Или за това какво най-сетне, давол да го вземе, е това прословуто връщане на властта на гражданите

В края на миналата седмица „България на гражданите” анонсира основните положения в своята бъдеща предизборна програма. Три са основните стълбове в нея, както лидерът на движението Меглена Кунева: : гражданският, икономическият и „България на бъдещето”. Първият съдържа визията на партията за контрол върху властта и стъпки към приемането на нова Конституция. Вторият, артикулиран много силно, е визията за икономически растеж, включително пределно конкретната заявка за постигане на 72 процента заетост. Третият е свързан с реформата в съдебната власт и конкретни идеи в тази посока, които партията развива последователно от самото си създаване.

Защо ценостите не винаги са гаранция за действие

Като прибавим и ключовото послание от срещата, че „България на гражданите” няма да влиза в каквато и да е коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС, за мен няма никакво съмнение, че у нас на път към властта е още една дясна партия.
Но това, че „България на гражданите” дава убедителни попътни доказателства за своята идентификация, още не означава качество. Преди няколко години като десница се прокламираха и сегашните управляващи. И поне в началото мнозина, включително професионални анализатори, привидяха десен проект в идеите на ГЕРБ. Сега, в края на мандата, някои от тях все още изтъкват някакви ефимерни разминавания между програма и реални действия. Но, ментото си е менте. И днес, когато ни боли глава от него трябва да сме наясно: на спиртосания популизъм и оцветител – борба с корупцията -- да му сложиш, пак накрая ще те тръшне.

Пропуск във волното и провал в задължителното упражнение на една социоложка

Социологията и журналистиката родеят. У нас, обаче те са дупе и гащи. Разликата между едните и другите е, че социолозите първо изследват после се коментират собствените си проучвания, а журналистите най-напред пишат и чак след това се заемат с емпиричния материал. Къде го носят този материал – само тези си знаят.
Но този път думата ми е за социолозите, които май изпуснах из поглед. Поне от месец насам, след един одиозен коментар на Кольо Колев.
Но ето, днес и друг социолог - Мира Радева нагази в журналистиката. Няма лошо. Даже виждам, че спазва традицията. И че нейното похвално слово за управляващите, публикувано в „24 часа” се опира на емпирични данни. Съответно социологически проучвания, които тя прави в свободното си от коментари време.
Въпросът, обаче не е за свободното време. А за волната програма на социоложката. Днес тя ни представя удивително съчетание на лента, отиграно внимателно и далеч от премиерската ножица. Иначе нямаше как да направи пируета с Мeглена Кунева и с котилото на НДСВ. Пропускайки грижливо един от котараците в него. По случайност охранител на Симеон Кобургготски и главен секретар на неговото вътрешно ведомство.
Но хайде, във волната програма стават грешки. Особено, ако треньорът се казва Цветан Цветанов и тренировките са недостатъчни. Много по-съществен е провалът на Радева в задължителната програма. Както знаем от спорта, в нея всяко объркване на посоките или непремерено движение върху политическия терен, може да доведе до дисквалификация. Дори и най-прецизната гимнастичка. А в случая, грешката на социоложката е непоправима. Най-вече, заради предположението, че „България на гражданите” се намира в центъра на игралното поле.

В очакване на дясното

Така и така съм на вълна медии, та се сетих, че нищо не съм препечатвал тук от публикациите ми в "Труд". Ето ви едно четиво за дясното, публикувано на 12 декември, миналата година. И струва ми се, все още актуално.

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

Oтминаха изборите, късна есен е, време, изпълнено с печал и тъга по автентичното дясно. По форуми и сайтове тече дискусия, с всяка отминала изборна година все по-приглушена и езотерична. Оглеждайте се, ако вървите по “Раковски”. Може и да видите под унилите кестени Естрагон и Владимир в очакване на дясното. То може да бъде съвсем близо, там някъде, зад ъгъла. Може да бъде и много далече, но се знае със сигурност, че е тръгнало. В случай че дойде, всичко ще е постарому, тъй като е било. Или ще е поновому, т. е. както още не е било.

Позитивният дебат

Простете за лиричното отклонение, но спектакълът вдясно наистина е пълен с абсурди.

Е, поне вече не съм уличник

Ха-ха, Попал в газете.!„Труд” е отбелязал присъствието ми вчера край езерото „Ариана”. Ех, снимка няма, но здраве да е. След името ми стои добре познатото от преди години – „синдикалист”. Не допускам, че колегите в редакцията не са добре информирани. Достатъчно е до надникнат в собствената си търсачка на сайта. Примерно тук – „ Когато неуправляемата такса смет отиде на бунището”. Да видят какво пише отдолу. Но, както и да е – има напредък. Поне я няма прибавката „уличен”, когато в едни далечни години, май миналото хилядолетие, г„24 часа” използваше отпред едно "уличен". За да бъде по-точно характеризирана синдикалната ми същност. Че и разяряната ми физиономия на първа страница слагаха.
Ах, колежке моя, Венелина от нявгашната "Народна младеж" -- да ти имам синдикатите! Издателски и всякакви. Що не вземем най-сетне да направим трампата ? Да ти дам Факултета по журналистика, а ти на мен историята от Великотърновския университет. Че без това първото все по-малко ме интересува. Какво ще кажеш ?
 

Едно лято, когато все още си мислехме, че имаме правителство

Лятото на 1992 бе последното без взривени, поразени от снайперисти или разстреляни от упор яки момчета. Но спокойствието бе само на повърхността. Под нея, в жегите, най-заетите бяха мутрите, ченгетата, "Труд"-оваците и синдикалистите.  А президента Желев - с програма, по-натоварена от тази на Нейно Величество кралица Елизабет І.*
Може би някои от вас си мислят, че нещата са започнали от Боянските ливади, т.е. от края на август, но това съвсем не е така. С риск да се отплесна от историята, която искам да разкажа, все пак ще спомена за един разговор, които имах началото юли, същата година.

Виктор Михайлов? Кой пък е тоя?

И така, седим с Ж.А. , в много тиха и предпочитана от него кръчма. Ж. е бивше криминално ченге, понастоящем в охранителния бизнес. Бързам да кажа, че той е от добрите, такъв е и днес. С опит и практика най-вече при разследването на особено тежки престъпления, преди всичко убийства. Този път, обаче той не е в ролята си на следовател, а направо описва предстоящо престъпление. Картината е зловеща. Най-вече, заради това, че чувам добре известни имена, които в друг случай не бих свързал по никакъв начин. Заради това, че са отявлени политически противници или пък имат доста различни занимания. И понеже не мога да се оправя в тези загадъчни взаимоотношения, картината е като нарисувана от художник-наивист. Няма перспектива и пространство, само образи на преден план. Но доброто ченге е добро, защото знае подробностите. И никога не казва всичко. Поне не наведнъж.

Непоносимата лекота на едно предизвикателство

(публикувано в dnes-bg.org)

Тази сутрин гледах Огнян Минчев в БНТ. Темата бе национализма и политологът имаше прекрасната възможност да доразвие идеите от скорошната дискусия с либералите, който гледат към Родопите от високата на софийската „Раковска”. Но не го направи. Или поне не толкова отчетливо, колкото очаквах.
Бързам да кажа, че в никакъв случай не иронизирам госта в студиото. Напротив. Темата за българския национализъм в добрия смисъл думата, т.е. идеята как и с какви ценности да живеем, обособени на парче земя тук, на Балканите, е истинско предизвикателство. Прав е Огнян Минчев, че националната идея, култивирана от ценностите на западната либерална демокрация у нас е нещо непознато. Непознато като дебат, следователно и като практика. Прав и е в това, че това, което виждаме в политиката е нейното пълно отрицание.
Но дори и да предположим, че през годините бившата комунистическа партия не бе наложила своята линия на анти-етническото и проруското, нещата пак нямаше да бъдат лесни.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.