Пламен Даракчиев

Програмата ми до края на седмицата, а може би и по-нататък

Забелязал съм през годините, че моралът и способностите не винаги вървят ръка за ръка, когато става дума за отделен човек. Т.е. срещал съм хора, за които липсата на морал не е пречка пред техният професионализъм. Ако обаче нещата опират до група хора, нещата изглеждат по друг начин. В този случай безкрупулността и сметкаджийството задължително водят до некадърни действия и дилетантщина. Такъв е случаят и с авторите на последните промени в Конституцията.

Приписка по едно интервю на Огнян Минчев на страниците на седмичника “Гласове”, бр. 11, 16-22 март

Ето, че блогът ми е вече е готов. Готов съм и аз, в смисъл, че вече съм в състояние да го администрирам сам. Съжалявам за това, че нещата се проточиха във времето, но част от проблемите не бяха по моя вина. Разчитам на известно снизхождение от ваша страна. Ето и един от постингите, които не успях да пусна миналата седмица.

През последните седмици случаят с Георги Константинов и предупреждението за изключване от ЕНП очертаха едно ново развитие в СДС. Имах възможност тези дни да чуя лидерът на СДС Петър Стоянов на събрание с част от актива на софийската организация. Беше въодушевен. И има защо. И в двата случая СДС тества успешно системата. При първият, резултатът беше очакван — бившата комунистическа партия държи на миналото си, специалните служби не са реформирани и никой не смята да отваря архивите на ДС.

Както вече сте забелязали новият ми блог не иска да работи като хората. До 2-3 дни ще тръгне, а дотогава съм в нещо като антракт. Тъкмо подходящо време да кажа още нещо за себе си. По-точно за моята работа. Тези дни тя стана особено актуална след ред публикации във вестниците. Става дума за Столичният инспекторат и разбира се за инспекторите с много задължения и малките заплати, както отбеляза в своето фолио седмичника “Капитал” в последното си издание.

На тази дата бих отишъл на панахида. В памет на загиналите по българските земи руски, белоруски, украински, финландски и румънски воини. И нищо повече. С други думи, не ме интересуват формените паради на президента Първанов нито словесните на Божидар Димитров и Андрей Пантев. Ще дойде ново поколение историографи и изследователи и ще постави фактите на мястото им. И не става дума само за историческите факти. Тоест за развитието на нещата от Цариградската конференция през Лондонското споразумение до Берлинския конгрес, с които интелигентният читател най-вероятно е запознат.

Едва ли някой е очаквал вчера да бъде разклатено правителството на тройната коалиция. И все пак, поне симпатизантите на опозицията са имали някаква надежда за морално надмощие над обръгналите в изкуството на лъжата депутати от мнозинството. За съжаление, надеждата не се сбъдна. Защо ли ?

Внезапно. Така както бе внезапен във всичките начинания — седмичника “Седем”, книгите /една от които “Мир или Садам” издадохме заедно/, редица от акциите му в сайта Още инфо, последното му начинание — едноименният седмичен вестник. Имаше някакъв порядък в тази негова спонтанност, която само той си знаеше. Днес си мисля, че животът може и да бъде поредица от щастливи хрумвания, от простички идеи. Толкова много, че да има за повече от един. И когато по божията воля не можеш да го довършиш този твой, единствен живот, тогава надеждата е в приятелите.

За това как в чест на ­президента паднаха имунитетите на магистратите

И така имунитетите на магистратите паднаха. Народните представители гласуваха единодушно. Обществото изръкопляска. Похвали ни и еврокомисарят Франко Фратини. Магистратите у вас не бива да бъдат недосегаеми, каза той и отлетя за Брюксел, почти докоснал душата на българина. Душа копнееща за това да бъдат недосегаеми не само магистратите, но и депутатите, министрите, патриархът, че и президентът Първанов. Но едно е мечтата народна, друга е реалността. Реалността, въплътена в овластения от закона представител на общество, който обикновено наричаме прокурор.Отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от Конституцията по същество е преди всичко и най-вече своеобразен вот на доверие на парламента именно на прокурора. Ако до вчера, за да бъде повдигнато обвинение или да бъде задържан магистрат бе необходимо разрешение по съответна процедура на Висшия съдебен съвет, то от тук нататък думата има единствено обвинението. И никой друг. Странно. Не си ли задавате въпроса каква е логиката да бъде поверена такава отговорност на институция, която първо е с изключително ниска степен на доверие според всички социологически проучвания и второ самата тя е част от съдебната власт ?

Признавам, че закъснях малко с третата част, но моля да бъда извинен. Причината бе визитата у нас на Франко Фратини, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността. Никога не е излишно да чуеш нещо повече за това как върви съдебната реформа у нас, да си свериш часовника с такава висопоставена личност. При това с богат опит като магистрат в родината си.

Има два възможни подхода, когато разглеждаме проблема със съдебната власт у нас. Единият е, че някога, някъде, по някакъв начин, някой е допуснал сериозни грешки, които днес всички заедно трябва да поправим. Другият е, че на тази власт съзнателно и бе извит врата още с приемането на Конституцията през 1991 година и че бившата комунистическа партия упорито пази статуквото в тази тъй важна област. Здравият разум изисква човек да избере второто.