Пламен Даракчиев

Малко и за вестниците на прикритие

Тази сутрин стана скандал в шоуто на Коритаров. Кеворкян изригна в полза на свободата на словото. Изригна със смайваща за опитен играч като него непосредственост и хъс в търсене на правдата. За малко да му повярвам. За малко, казвам, защото и вчера, и днес, и утре, стане ли дума за свободното слово, последното нещо, за което ще се сетя е пресата на ВАЦ .

Журналистика на прикритие - 2

Историята от края на 1989-та и началото на 1990 година, разбира се има свое продължение. И то много интересно. Възнамерявам, обаче, поне засега да го пропусна. Все си мисля, че в тази област и без мене ще съмне. Има си хора за тази работа. Но не във Факултета по журналистика, където още изучават основно жълтия печат в западноевропеските страни, а в УНСС. В един от кандидат-докторанските му въпросници можете да срещнете например темата “Качествен и жълт печат — специфичната му симбиоза в българския печат”.

Това е материалът на Петър Семерджиев , който намерих в архива си. Подписан е собственоръчно от него и преписан от жена ми, без каквато и да е редакция. Доколко си спомням в “Убийте скитник” има интервю с него, но струва ми се тук, спомените му са по-пресни и тезата по-отчетлива. Там където има получер курсив, да знаете, че е мой. Не знам дали материалът в този му вид някога и някъде е публикуван. Възможно е да го е използвал и в мемоарите си, които не съм чел. Ако е така, моля да ме извините.

Журналистика на прикритие - 1

Както е известно ДС имаше особено отношение към медиите. Този странен занаят, ако разширим малко понятието на Богомил Райнов, по особен начин изкушаваше хората на службите.? На свой ред пишещите братя /и журналисти, и писатели/ също бяха достатъчно заинтригувани от възможната смяна на личността и надникване в механизмите на властта, без при това да е необходимо да се обвързваш явно с нея. Но всичко това е в областта на психологията, а пък аз нямам необходимата квалификация да навлизам в тази зона. Това, което искам да кажа, е, че ДС не само не е била ограничавана от щат и финанси в тази си дейност, но дори е насърчавана и подтиквана непрекъснато да я разширява и усъвършенства . Журналисти на прикритие имаше на всички нива в медиите.

Христос Воскресе! Много сили за любов и блачестиви дела желая на всички ви! На себе си — още повече. Защото май не е много християнско, това че тези дни пиша и се ровя в архива си. Пък за темите — да не говорим. На така е, когато няма кой бащински да те нахока. За мене светата българска църква е далече-далече. Чак в Барселона, където е параклисчето на отец Иван Бонев, прогонен преди години от бившия служител на ДС Максим. На негово място в Кърджалийската църква днес служи един от онези, които го преследваха по време на комунистическия режим – бившият офицер от ДС Боян Саръев.

В последно време СДС взе две ключови решения: отказа да легимитира комисията по затварянето на архивите на ДС и подкрепи инициативата на британските консерватори и чешката Гражданска демократична партия. Инициатива за една по-конкурентна и обърната към свои своите граждани Европа. По този начин, както вече споменах в един от предишните си постинги, синята партия почти директно подкани към взаимодействие две големи групи избиратели. Групи със свои специфични социални, ценности и дори поколенчески характеристики.

Опит за репортаж

­Официалната и неофициалната страна на Държавна сигурност

Неотдавна в българското законодателство бе регламентирана работата на прикритие на служителите на специалните служби. Това е един сложен механизъм, свързан с наличие на много сериозни обстоятелства и най-важното — по скоро изключение а не правило в работата на днешните специални служби. До началото на 90-те години на миналия век, обаче, нещата стоят обратното. Работата на прикритие на служителите на ДС и на военното разузнаване и контраразузнаване е правило. В това отношение си струва да надникнем в анализа на кадровия офицер от Първо главно управление журналиста Владимир Костов.

Към есента на 1989-та, българската армия наброява около 160 000 души на наборна и кадрова служба. Като изключим фактът, че тя охранява една добре оградена територия, в която живеят хора, лишени от човешки и граждански права, по всичко останало войската ни прилича на останалите конвенционални армии на континента. Строго изградена йерархична структура, разделение на родове и видове войски, типове въоръжение, съобразно тяхното предназначение и най-важното: съсредоточаване на определена места, наричани по народному казарми.

Ако си спомняте в първите месеци след десети ноември, ние бяхме извънредно любопитни граждани. Искахме да научим колкото се може повече и по-бързо много неща. Например размерa на външния дълг, броя на лагерите, броя на хората, изпращани там през годините, заплатите на членовете на Политбюро, числеността на армията, имотите на БКП и какво ли още не. В по-малка или в по-голяма степен любопитството ни на граждани бе удовлетворено. Най-вече от онези, които държаха информацията, т.е. от ръководителите на бившата комунистическа партия.