Пламен Даракчиев

Ето, че съм тук след дълга пауза. Не заради някакъв потрес от случилото се на 20 май и след това. Причината си е моя. И то вътрешна. Приемете го, че все едно съм се умълчал по време на разговор. Човешко е помълчиш понякога. Плюс това имам още една причина. Срам! Всичките ми прогнози за ново голямо развитие в корупционния скандал не се сбъднаха. Поне във времето. Ситуацията не излезе извън контрол, т.е. играчите се разбраха. Президентът, Доган и о.з. генералите демонстрираха новото интегририрано оръжие.

Няма да си кривя душата — моят вот е биографичен, както го наричат социолозите. Винаги съм гласувал за определена политическа партия. И нерядко с тягостно чувство. Като на първия тур на последните президентски избори.

Поглед върху предизборните документи на БСП, НДСВ, ДСБ и СДС

Жалко! Вот на недоверие няма да има. Не че кабинетът щеше да падне. Със сигурност, обаче опозицията получаваше възможност да изложи в разгърнат вид своите аргументи за това, че тройната коалиция вече е заплаха за стабилността в страната. Заплаха все в една, особено важна област — сигурността. Например - отказът и от правосъдие /демонстриран още през февруари с промените в Конституцията/, невъзможността да се справи с организираната престъпност и корупцията, предаването в ръцете на Москва на суверенитета по отношение на развитието на енергетиката и енергийния пазар у нас.

Време е вече да премина към най-актуалното — изборите за евродепутати. Мисля да направя един сравнителен анализ на платформите на основните партии. Вече сме наясно как българинът си представя членството в Европа, остава да видим как го правят и партиите. Това от една страна. От друга — корупционният скандал и евентуалните последици от него ме накараха да променя малко плановете си. И по тази причина, ще отворя темата за дясното не през юни, а още тези дни. Не за друго, а защото, сигурен съм, предстоят много сериозни промени в Конституцията.

От Брюксел приветстваха готовността на българското правителство да приеме европейски съдебни експерти във връзка с корупционния скандал у нас. Струва ми се с известно облекчение след този изобретателен ход на кабинета. Предстои спасителна операция не само в София. И това е повече от ясно.

В края на миналата седмица, една сутрин седнах за няколко часа на една от банките в 252 аудитория на Софийския университет. На конференция, организирана от Сдружението за християнска апологетика “Харта”. Темата: Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”. Беше удоволствие човек да чуе встъпителната лекция на д-р Брус Литъл.? По две причини: професионалният начин на организиране и поднасяне на темата и жизнеутвърждаващия мотив, характерен не само за баптизма, но изобщо за протестантството.

Кому принадлежи съдебната власт