Пламен Даракчиев

Днес е денят на убийците. Нещо като професионален празник. На онези, които преди 29 години впрегнаха цялата мощ на държавата, за да премахнат един гражданин. Някои от тях, като Тодор Живков и Васил Коцев, се споминаха. Други, като о.з. генерал Барбалов?, са в оръжейния бизнес. Трети получават спокойно пенсиите си за дълъг дипломатически стаж. Но къде ли е сега Жоро Макето ? Това се питам днес, когато небето над София е също като това над Лондон на 7 септември 1978 година.

Във вчерашното си слово премиерът Станишев обеща, че няма да се намесва в ценообразуването. И със сигурност няма да го направи.

Eто и от мен няколко блога. Започвам с Петър Даркев, бургазлия, излюпил се само преди двайсетина дни. Първото му и единствено за сега четиво „Ода за 13-те борсови удари с над 100 процента печалба” си е направо малък бисер. И то в неособено гъсто населената категория бизнес на blog.bg Дано продължи.

Другият е Borninchaos. Знам, че се повтарям с Богомил Шопов, но няма как. С младежа живеем в една кооперация и дори в един апартамент. Много ми се иска да разшири темите. И като за начало ще му предложа да направим заедно един репортаж от следващия flash mob в София. Бирата е от мен.

Като гледа и слуша човек по електронните медии предизборните отчети на кмета Борисов, може и да си помисли, че Столичната голяма община наистина е голяма работа. А гражданите, съответно—малки. Човечета, щъкащи по улиците, магазините и трамваите. Под умиления поглед на кмета, разходващ толкова много пари, за да подсигури техните маршрути из големия град.

 Но така е, когато Генерала наблюдава бойното поле с обърнат наопаки бинокъл.

Десницата е на път към общ кандидат за кмет и дори към единна предизборна листа за съветници в София. Ако всичко върви добре нататък, много е възможно, ако не на 28 октомври, то седмица по-късно да си имаме отново цивилен кмет. Защо съм такъв оптимист, е предмет на друга тема. По-важното е сега да се върна отново на въпроса, който поставих в един постингите в началото на месеца. А знаем ли къде пращаме хората и какво ще правят там, в местната власт ?

Вчера Пламен Юруков постави тежка задача пред Бойко Борисов. В отговор на искането за подкрепа на кандидатите за кметове на СДС в 39-те общини, последният деликатно обобщи, че ….„разчита на софийската организация на синята партия”. И правилно. Тя отдавна е под неговото крило. Ето защо може да се очаква, че при по-твърда позиция на националното ръководство, част от ръководството на СДС – София със сигурност ще се озове в листата на ГЕРБ. Няма лошо. „Момчетата”, както им казват на Борислав Бориславов и Стефан Иванов, и без това са си на хранилка.

или защо България остана без регионални власти

Разбира се, думата ми е за любовта на бившите комунисти към държавата. Не някогашната - явна и всепоглъщаща. От времето, когато партия и държава бяха едно цяло . А днешната - „рискована и тайна”, както казва поетът. Любов, заради която днес те копаят траншеи и снишени по банките в пленарната зала на парламента и бранят сътвореното през далечната 1991 година. От своите съграждани, разбира се.

Отново по повод едно странно решение на ВНС или защо България остана без регионални власти

На 13 юли 1991 година България осъмна без регионални самоуправляващи се власти. Ден преди това 309 депутати от ВНС с подписите си прекратиха вековна традиция в българското самоуправление.? Без каквито и да е дебати. Настъпи странно мълчание по въпроса. Както в бившата комунистическа партия, така и в СДС и демократичните партии, групирани около него.

По повод тънките сметки в СДС напоследък